Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
И в този миг страхът отстъпи. Кръвта на елф закипя в жилите на Уил и запали по-кротката и благоразумна човешка кръв. Южнякът усети, че някъде вътре в него започва да се надига Силата. Най-после! Еретрия!
Още миг и чудовището щеше да я сграбчи в лапите си. Чудодейният огън на камъните на елфите, бликнал изведнъж, го накара да отстъпи назад.
Косача долепи гръб до каменната стена и се притаи като котка, готова за скок. В следващия миг се метна към Уил, но синята светкавица го отблъсна и го запокити назад като парцалена кукла. Южнякът чувстваше властта си над огъня, усещаше го като част от себе си, сякаш го беше разпалил със собствената си кръв. Поразително усещане — едновременно вълнуващо и болезнено.
И отново черният като въглен плащ се развя пред очите му. Уил протегна ръка, но този път Косача се оказа по-бърз. Южнякът загуби равновесие и залитна назад. Демонът се устреми към него като огромен гарван с широко разперени черни криле. Уил се прикри зад огъня като зад щит и успя да се предпази, но силата на удара го повали и той блъсна главата си в каменния под. От острата болка пред очите му се завъртяха разноцветни кръгове и за миг си помисли, че силата го напуска, но огненият щит и този път отблъсна демона.
Уил се надигна замаян и с усилие се задържа на крака. Мощта на демона се бе оказала по-голяма, отколкото предполагаше. Дори с мощта на камъните на елфите нямаше да е никак лесно да се справи с него.
Огледа се тревожно за Еретрия. В същия миг Косача отново се хвърли към нега Светкавичният удар стресна южняка, но не го намери незащитен. Магията вече го обгръщаше и действаше сякаш независимо от него. Изригна синкав пламък, който зашемети и двамата и ги запрати към стената. Уил усети в ръката си такава остра болка, че чак затвори очи.
Извика Еретрия и тя се спусна към него малко преди демонът да атакува отново. Този удар можеше да се окаже фатален, ако Пират, с настръхнала козина, не им се беше притекъл на помощ. Кучето се вкопчи в черния плащ с яростно ръмжене и демонът за миг се стъписа. Но след това с един замах запрати кучето към каменната стена. Пират отхвръкна, изджавка отчаяно и се свлече като парцал.
Но тези няколко секунди дадоха възможност на Уил да се съвземе и да изпрати поразяваща струя синкав пламък към Косача, който обаче побърза да се прикрие в сенките.
Уил чакаше, целият нащрек, но от демона нямаше и следа. Беше се слял с мрака в ъглите, но рано или късно щеше да изскочи неизвестно откъде. Еретрия се беше свила на пода до него, разтърсвана от ридания, а ръката й все още стискаше вярната кама, оказала се за пръв път безполезна. Хийбъл се беше навел над проснатия на пода Пират и отчаяно му шепнеше нещо. Минутите си течаха. Нищо не помръдваше.
Изведнъж Уил вдигна глава. Косача беше там, горе, на тавана на пещерата.
Вадя го в мига, в който демонът се спускаше върху него, разперил плаща си. Успя да избута Еретрия настрани и да вдигне ръката си с камъните. Демонът се приземи плавно, безшумно като котка. Еретрия изпищя ужасена и отстъпи назад.
Уил усещаше върху себе си втренчения пробождащ поглед на демона изпод гънките на черната качулка, но не можеше да види лицето му. Страшен, смъртоносен хлад започваше да го изпълва и ако не бяха камъните на елфите, би бил загубен. Търсещи камъни ги бе нарекъл Аланон. Търси, Уил, търси лицето му! Синият пламък изригна и обгърна като огнен шлем безликата глава на чудовището. Косача изрева от ярост и болка. Докато демонът заслепен се въртеше отчаяно в стремежа си да се освободи, Уил Омсфорд целият се разтърси, сякаш вътре в него избухна мощен взрив, и отново запрати към демо: на струи магически огън. Косача политна към стената и се сгърчи, обхванат от пламъци. След малко пламтеше като факла и цялата пещера се изпълни от ярка ослепителна светлина. Когато пламъкът угасна, от Косача бе останала само димяща овъглена купчина.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Свещеният огън обгърна Амбърли ласкаво, без да й причинява болка, сякаш скри малката елфа във вътрешността на огромно алено цвете. Странно, помисли си тя, когато първоначалната уплаха премина. Сега й се струваше, че през цялото време го е знаела, очаквала го е.
Изведнъж всичките й страхове и тревоги изчезнаха, необичайно спокойствие се разля във вените й и тя изпадна в унес, сякаш сънуваше. Странен, приказен сън, който не й се искаше да свършва.
Страшното беше зад гърба й. Беше стигнала до края на пътя. Онова особено вътрешно чувство, което спаси живота й на ръба на Дупката, и този път не я беше подвело. Беше действала почти несъзнателно, доверила се беше на някакъв свой особено изострен инстинкт и… се беше озовала тук, когато всички други бяха изгубили надежда.