Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Андер се наведе и целуна баща си по челото, после рязко се изправи и отиде до прозореца. Небето просветляваше. Новият ден започваше. Помисли си, че трябва да се върне на Каролан, при бойците, да докаже в битката, че е достоен син на баща си… Трябваше да надмогне болката. Животът продължаваше.
Спря се на прага и поднесе бледото си изпито лице на ласките на хладния утринен ветрец. Под очите му имаше тъмни кръгове.
Копнееше за сън, но свежият въздух го поразведри. Беше прекарал цялата нощ до леглото на баща си, без да мигне.
При тежките метални порти едва не се сблъска с едрия червенокос боец, но отмина, без да го забележи.
— Принц Андер? — чу гласа му зад гърба си и сепнато се извърна.
Пред него стоеше Стий Джанс. Металната му ризница проблясваше на утринното слънце.
— Разбрахме, че сте имал тежка нощ, принце… — В погледа на суровия воин имаше загриженост и съчувствие.
— Има ли някой да не е разбрал? — поклати глава Андер.
— Едва ли очаквате подобна новина да се запази в тайна — забеляза Стий Джанс — Но как е успял демонът да се добере до кралските покои?
— Бил е Неузнаваемия — отвърна Андер. — Демон, менящ външността си като хамелеон и приемащ различни образи. Не знаем със сигурност колко време е прекарал в двореца, но снощи явно е решил да завърши играта. Убил стражите, залостил вратите и… нападнал краля. После… с очите си видях какво е останало от него.
— А кралят? — глухо попита Стий Джанс.
— Баща ми е жив. Беше в такова състояние, че отначало го помислихме за мъртъв… Питам се, откъде ли взима тази воля за живот? — поклати глава Андер.
— Може би просто… иска да изчака края — тихо каза червенокосият.
— Края ли? — пое си дълбоко дъх принцът.
— Колко според вас ни остава?
— Най-много още ден!
Андер свъси вежди.
— Изглеждате толкова сигурен…
— Винаги съм наричал нещата с истинските им имена, принце. Каквото и да ми е струвало това.
— Значи… нямаме никакъв шанс?
Стий Джанс сви рамене:
— Шанс винаги има…Случилото се с баща ви е достатъчно показателно само по себе си.
— Разбирам — кимна принцът и му подаде ръка.
Стий Джанс здраво я стисна.
— Каквото и да се случи, щастлив съм, че имах честта да ви срещна и да се бия рамо до рамо с вас, генерале…
Стий Джанс се усмихна:
— Дано да имаме късмет пак да се срещнем, принце!
Отдаде чест и се отдалечи с широка войнишка крачка. Андер остана, загледан след него.
Малко след това го срещна Аланон. Андер отиваше при войниците. Друидът рязко дръпна юздите на Артак.
— Аланон, къде е жезълът?
— Няма го вече, принце…
— Значи това е краят — промълви Андер. — Всичко свърши.
— Не съвсем… — кратко отвърна друидът и пришпори коня. — Още не.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Демоните атакуваха още рано призори. Склоновете на Каролан почерняха отново. Започна битката за шестата порта. Демоните прииждаха като порой. Вече нито Забраната ги заплашваше, нито жезълът на Елкрис ограничаваше силата им. Стрелите и острите копия на защитниците изобщо не можеха да ги стреснат.
Елфите, заели позиции на укрепленията, ги очакваха. Демоните изтръгваха дърветата от корен и с тях блъскаха портата, без да спират нито за миг, въпреки че отгоре им се сипеше дъжд от камъни и стрели. В това време други мятаха куки и щурмуваха крепостните стени, което също не се оказа никак трудно, защото паднеше ли един надолу с яростен крясък, на негово място плъзваха десет. Скоро стената бе превзета и се стигна до ръкопашен бой.
Конницата на елфите и ударната група на джуджетата, които посрещнаха нападателите откъм фланговете, също бяха разпръснати и принудени да отстъпят. Шестата порта на Елфич не удържа още дълго. Демоните нахлуха, като тъпчеха и прескачаха труповете на своите събратя. Керин с личната кралска гвардия отчаяно се опита да ги спре. Но шепа фурии се нахвърлиха върху бойците му и ги разпръснаха като пилци, а самият Керин падна с прерязано гърло… Като видяха, че нямат шанс да си върнат изгубените позиции, защитниците сгъстиха редиците си и отстъпиха към последната, седма порта. Демоните ги следваха по петите.
Андер Елеседил започваше да губи надежда. Двамата с Аланон отново се бяха срещнали при Черната порта в Градината на Живота. Андер напрегнато наблюдаваше развоя на битката. Лицето на друида беше затворено, непроницаемо.
— Аланон — прошепна най-после принцът, — не можем да стоим така, нещо трябва да се направи!