Камъните на елфите

— Не, хубавице, не факли, не! Уисп не иска огън! Огънят убива! Огънят уби лейди и ще убие и Уисп!

Той пищеше и се гърчеше, вкопчен в крачола на Еретрия.

— Успокой се, Уисп! — прегърна го тя, — Няма нищо страшно. Имаме нужда от светлина — как иначе ще намерим пътя?

— Светлина ли? О, хубавице, така кажи — светлина. Ей сега, ей сега.

И като се мушна през отвора на пещерата, той измъкна две стъклени кълба като онези, които осветяваха кулата на Маленро.

— Ето светлина! — гордо се ухиля Уисп и връчи кълбата на Еретрия. Тя подаде едното на Уил.

— Ако искаш, не идвай нататък — обърна се южнякът към стария Хийбъл.

— Да имаш да вземаш! — изръмжа старецът. — Още не съм за изхвърляне! Много бързате да се отървете от мен! Кой, ако не Пират ще ви измъкне после оттук? Пък и… ми се иска да надникна вътре. Уил сви рамене.

Еретрия хвана за ръка Уисп и се насочи към входа на пещерата. Уил с Амбърли на ръце, я последва. Хийбъл и Пират вървяха най-отзад.

Придвижваха се бавно, предпазливо. Очите им постепенно свикнаха с полумрака. В дъното на пещерата имаше няколко отвора непосредствено един до друг. Уисп изобщо не се затрудни да открие оня, който им беше нужен, и без сянка на съмнение или колебание пъхна главата си в него. Останалите го последваха. Той ги преведе през същински лабиринт, като налучкваше пътя безпогрешно. Никой освен него не би могъл да си спомни откъде е минал.

Най-после спряха пред стръмни каменни стъпала, които отвеждаха някъде надолу. По стъпалата се стичаше вода и тук-там пробягваха мършави плъхове.

Заслизаха, като се придържаха за влажните стени, по които бяха изписани странни знаци. Миришеше на влага и мухъл. Под краката им цвърчаха плъхове и спускането им се стори безкрайно.

Най-после стъпалата свършиха. Озоваха се в зала с огромни каменни колони и разрушени от времето каменни пейки, които образуваха нещо като амфитеатър около издигнатата платформа. Уисп ги преведе през залата към една врата в отсрещния край, зад която стълбите продължаваха.

Уил вече изобщо нямаше представа къде са. Усещаше главата си замаяна. Прекосяваха коридор след коридор и едничката му мисъл беше Косача да не ги пипне в този лабиринт…

Имаше чувството, че някъде горе, над главите им, шурти вода. Уисп изведнъж забърза, като теглеше ръката на Еретрия.

Скоро стигнаха до пещера, от тавана на която се спускаха причудливи сталактити. Шумът на течаща вода се чуваше съвсем ясно.

Уисп направи знак да го последват към отсрещния край на пещерата, където се озоваха пред малък водопад, чиито води образуваха езерце в краката им.

— Ето! — тържествуващо посочи Уисп водопада.

— Ето — какво? — все още неразбиращо попита Уил.

— Стъклена врата, която не може да се строши. Хубава, смешна гатанка, каквито Уисп обича.

— Уил, той говори за водопада… — промълви Амбърли.

И действително, прозрачната водна стена приличаше на стъклена врата между скалите.