Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Кой знае за това?
— Рот и аз. Никой друг. На другите не им е работа да знаят.
Заговорих за това, в случай че имаш някакъв физически проблем и ти е
нужен преглед.
Джон се изправи и закрачи тромаво наоколо. Ръцете и краката му
бяха отпуснати, а балансът му беше като на пияница.
— Защо си спрял, Джон?
Погледна към брата, готов да даде някакъв неясен отговор, в смисъл
че няма нищо сериозно, но осъзна, че не може да го направи.
Очите на Зи издаваха, че е наясно.
Дявол да го вземе. Хавърс се беше раздрънкал. По време на
терапевтичните сеанси в клиниката Джон беше говорил за случилото му се
на онези стълбища и сега казаното беше излязло наяве.
— Знаеш — разгневено жестикулира Джон. — Знаеш, нали така!
— Да, знам.
— Шибаният терапевт ми каза, че е поверително.
— Копие от медицинския ти картон беше пратено тук, когато започна
програмата. Това е стандартна процедура за всички обучаващи се, в
случай че нещо стане в залата или ако преобразяването започне.
— Кой е чел досието ми?
— Само аз. Никой друг няма да го направи. Дори не и Рот. Заключено
е и единствено аз знам къде е.
Джон се отпусна. Поне това беше някаква утеха.
— Кога го прочете!
— Преди около седмица, когато усетих, че преобразяването ти ще
настъпи всеки момент.
— Какво… Какво пише вътре?
— Общо взето, всичко.
Мамка му.
— Затова не искаш да идеш в клиниката на Хавърс, нали? — Зи
отново остави тежестите. — Мислиш, че той ще те въвлече в поредната
терапия.
— Не обичам да говоря за това.
— Не те виня. Не те моля да го правиш.
На лицето на Джон се появи лека усмивка.
— Няма да тръгнеш да ме убеждаваш в разни глупости като
например: за теб ще е полезно да споделиш?
— Не. Аз самият не си падам по приказките. Не мога да ги
препоръчвам на друг — Зи се наклони напред и опря лакти в коленете си.
— Ето каква е работата, Джон. Исках само да те уверя, че досието ти няма
да попадне в други ръце. Дори някой да поиска да го види, няма да
позволя. Ако трябва, ще изгоря проклетото нещо.
Джон преглътна буцата, заседнала в гърлото му. Със сковани пръсти
изписа:
— Благодаря ти.
— Рот искаше да обсъдя с теб случилото се с Лейла, защото се
тревожеше, че може да има някакъв проблем в резултат на
преобразяването. Ще му кажа, че си бил нервен и това е единствената
причина. Става ли?
Джон кимна.
— Мастурбира ли вече?
Джон се изчерви от върха на главата до петите си и помисли, че ще
припадне. Докато преценяваше разстоянието до пода, което му се видя
огромно, реши, че мястото е подходящо да се срине. Много постелки, на
които да се приземи.
— Направи ли го?
Той бавно поклати глава.
— Направи го веднъж, за да се увериш, че няма някакъв проблем —Зи се изправи, попи тялото си с кърпа и облече ризата си. — Допускам, че
ще се заемеш с това през следващите двайсет и четири часа. Няма да
питам за резултата. Ако не кажеш нищо, ще приема, че всичко е точно.
Ако не е така, ела при мен и ще намерим решение. Разбрахме ли се?
Не съвсем. Ами ако не може да го направи?
— Предполагам.
— Едно последно нещо. Става дума за пистолета и лесъра.
Мамка му. Главата му вече се въртеше, а сега трябваше да се
обяснява и за деветмилиметровия. Вдигна ръце, за да започне да се
извинява…
— Не ме е грижа, че си носил оръжие. Всъщност искам да си
въоръжен, когато ходиш в «Зироу Сам».
Джон погледна към брата смаяно.
— Против правилата е.
— Приличам ли на някой, който се тревожи от такова нещо?
Джон се усмихна леко.
— Всъщност, не.
— Ако пътищата ви с онези убийци се пресекат, отново постъпи по
същия начин. Научих, че си се държал впечатляващо, и съм горд, че си се
застъпил за приятелите си.
Джон се изчерви, а сърцето затрептя в гърдите му. Нищо на този свят, освен завръщането на Тормент, не би го направило по-щастлив.
— Предполагам, че си научил с какво съм ангажирал Блейлок. С
личната ти карта, писмото, и това, че трябва да ходиш само в «Зироу
Сам».
Джон кимна.
— Искам да продължиш да посещаваш този клуб, в случай че излизаш
в центъра, поне още един месец, докато заякнеш. И въпреки че искам да
те потупам по рамото за случилото се снощи, забранявам да ходиш на лов
за лесъри. Ако чуя, че си го направил, ще те накажа като някой
дванайсетгодишен. Предстоят ти много тренировки, а и още не си наясно
как да управляваш тялото си. Ако тръгнеш да се перчиш наоколо и
допуснеш да те убият, много ще се ядосам. Искам да ми дадеш думата си, Джон. Сега. Недей да тръгваш след тези мръсници, докато не кажа, че си