Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Джин седеше с широко отворени очи, подпрял с длан тавана, и пищеше. Колата се разтресе и заора в ръба на реката. Удари се в нещо твърдо и отскочи рязко встрани като билярдна топка. Покрай погледа на Джонатан профуча някаква колиба. Всичко се движеше прекалено бързо.
Той стисна волана отчаяно. Задницата яростно подскачаше. Изведнъж блъскането престана и настана тишина. Джонатан осъзна, че се носеха във въздуха. Задницата рязко се спусна надолу. Предната броня се надигна пред очите му като черна вълна и той примигна от блесналото насреща му слънце. Автомобилът се стовари на земята с ужасяващ грохот, наклони се на една страна, преобърна се веднъж, после още един път и остана да лежи на таван…
Джин лежеше в безсъзнание, със затворени очи. Беше прехапал устната си и устата му кървеше, но видимо не изглеждаше ранен. Джонатан блъсна вратата с рамо и се претърколи на земята. Ушите му кънтяха и усещаше лявата си ръка изтръпнала. Изправи се на колене треперещ. Мерцедесът се бе хвърлил от ръба на едно възвишение и след няколко обръщания по хълма се бе приземил в малко пасище. Във въздуха се носеше пронизителният вой на десетина приближаващи се сирени. Той съзираше сините им проблясъци от пътеката в гората над себе си. Примигна и осъзна, че вижда двойно. Сигурен признак на мозъчно сътресение. Раздвижи очи и зрението му се нормализира. Погледна надолу по хълма и зърна задните входове на магазините и сградите от двете страни на Давосщрасе. Изправи се на крака и се заклати нататък. Вцепенен и замаян, успя да намери сили да потърси в джоба си преносимата памет.
Слава богу, беше си там.
Усети горещ полъх по гърба си и в следващия момент се носеше във въздуха. Мощната експлозия го погълна. Приземи се по корем и зарови лице в снега. Повдигна се на лакът и погледна назад — мерцедесът гореше… С огънат таван и отнесени от взрива прозорци.
Нямаше представа какво точно се случи. Дали горивото бе избухнало или пък нещо още по-злокобно. Зад вития в пламъци автомобил, на хълма с изглед към ливадата, спря полицейска кола. От нея изскочи мъж.
— Доктор Рансъм — извика той. — Спри. Няма къде да отидеш!
Полицаят от Аскона. Сивокосото ченге, което видя на улицата преди малко.
Джонатан се втурна да бяга.
69.
Фон Даникен хукна надолу по хълма. Кожените му обувки потънаха в мокрия, дълбок до колене сняг. Е, щяха да му купят служебно нов чифт…
Той постави ръка на пистолета си, но размисли и се отказа. За трийсет години служба никога не бе използвал оръжието си. Не виждаше причина да започва сега.
Още една полицейска кола спря на пътя зад него. Отвътре излязоха няколко цивилни агенти. Районът загъмжа от костюмари. Виждаше ги за пръв път. Сигурно бяха от районната полиция.
Обърна се към Миер:
— Обади се по радиото за подкрепление на Давосщрасе. Трябва да попречим на Рансъм да излезе на главната улица.
— Главен инспектор Фон Даникен — извика някой.
Този глас му звучеше познато. Вгледа се по-внимателно в насъбралите се хора. Не познаваше нито един от тях.
— Спри на място — заповяда отново същият глас. — Имаме заповед за задържането ти.
Фон Даникен не вярваше на ушите си. „Това е моя реплика“, помисли си той и гласът придоби човешки очертания. Нечия слаба фигура се появи между автомобилите. Бледият тен на лицето, червеникавата коса, твърде дълга за мъж на такава възраст…
— Обвинен си в конспирация с чужда разузнавателна агенция — извика Алфонс Марти от хълма. — Ела доброволно при мен, Маркус, за да не се налага да пращам хората си да те арестуват.
Фон Даникен продължаваше да крачи през снега. Заповед за задържането ми. Що за абсурдна глупост! Ала дълбоко в себе си изобщо не бе изненадан. Не само заради това, което научи от Тоби Тингели тази сутрин, въпреки че то само затвърди подозренията му. Стана му ясно два дни по-рано, когато Марти отказа да му издаде разпореждане за издирването на „търтея“.
Погледна към Курт Миер, но него тъкмо го отвеждаха към задната врата на полицейски автомобил.
— В шпионска дейност ли ме обвиняваш? — попита Фон Даникен.
— Оставям обвиненията на закона. Моята работа е само да го прилагам — извика Марти.
Фон Даникен погледна към него. Неколцина от хората му вече слизаха по хълма. Един от тях дори го държеше на прицел. Американецът се движеше в обратна посока, все по-далеч от горящата кола.