Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ето как косата й се превърна в препятствие между нея и майка й. Мишани обаче винаги се бе славела с дълбокия си прагматизъм, както и с това, че не робуваше на чувствата си; въпреки че сега не можеше да се познае, когато се видеше в огледалото, тя знаеше, че постъпката й бе за добро. Сега целият й облик беше променен и на пръв поглед тя изглеждаше като съвсем друг човек. Малко умело подбран грим и измамата бе пълна.
„Всеки от нас носи своята маска“, беше си помислила тя, докато нанасяше последните щрихи около очите и бузите си.
Мишани никога досега не си бе давала сметка за тежестта на косата си — чувството, че нещо липсва от врата и скалпа й, беше доста изнервящо. Тя се зачуди дали някога щеше да свикне с него. Сега косата й стигаше до раменете, но тъй като по този начин все пак напомняше за предишния й стил, тя я бе аранжирала с фиби и гребенчета по такъв начин, че я носеше прибрана около главата си, както правеха образованите млади жени с нисък произход.
В необятната утроба на Цитаделата едва ли щеше да има много хора, които да я познаят — дори и без промените във външността й, — ала с наближаването на Императорските покои щяха да се натъкват на все повече и повече слуги на рода Коли и рискът щеше да нарасне значително.
Първо обаче трябваше да се срещнат с чаросплетника и Мишани от все сърце се надяваше планът на майка й да проработи.
На няколко пъти трябваше да смъмря Юкида да се вземе в ръце — лечителят се потеше обилно и изглеждаше толкова притеснен, че Мишани проклинаше неспособността му да прикрие страха си. Човек не трябваше да е чаросплетник, за да се досети, че нещо не е наред; ето защо тя го посъветва да отдаде тревогата си на тежкото здравословно състояние на Мураки, ако някой го попита защо е тъй обезпокоен. Юкида я бе уверил, че през последните няколко дни майка й се е преструвала, че не се чувства добре, а неговите фалшиви диагнози са потвърдили заболяването й. Мураки бе наредила строго през този ден да не бъде посещавана от никого, освен от Юкида и помощничката, която щеше да доведе. Прислужниците и вещерите бяха уведомени, ето защо идването на Мишани не би трябвало да изненада когото и да било.
Ала въпреки всичко бе достатъчно да се обърка и едно-единствено нещо, за да отиде целият им план по дяволите. Последиците от това щяха да бъдат катастрофални, защото ставаше въпрос не само за животите на Мишани и Юкида. Дъщерята на Лорд Протектора знаеше прекалено много за плановете и действията на Либера Драмач и аристократичните фамилии и ако бъдеше заловена, тези тайни щяха да бъдат изтръгнати от съзнанието й от някой чаросплетник. Тя прекрасно съзнаваше, че това, което върши в момента, е егоистично и безотговорно, ала изобщо не й пукаше. Бе твърдо решена да види майка си, независимо от цената, която трябваше да се плати.
Лечителят и помощничката му изкачиха още няколко стълбища, като избираха най-безлюдните маршрути. По едно време Мишани трябваше да сграбчи Юкида за ръката и да се престори на страшно заинтригувана от някаква изрисувана ваза, поставена в една ниша в стената, за да скрие лицето си от прислужницата, която можеше да я разпознае. Повечето слуги обаче принадлежаха на Цитаделата, когато баща й беше станал Лорд Протектор, ето защо не я познаваха, а и коридорите бяха тихи, понеже нямаше благородници и придворни, които да ги запълват. В Императорската цитадела вече нямаше гости, макар че Юкида говореше със страх за горните етажи, където се бяха настанили чаросплетниците.
— Наближаваме Императорските покои — измърмори по някое време лечителят. Малко след това забелязаха някакво момче на видима възраст четиринадесет жътви, което хукна напред по коридора веднага щом ги зърна.
— Страхувах се, че няма да е тук — рече Юкида и въздъхна успокоено. Поне досега всичко се развиваше според плановете им.
Те се спряха за момент, преструвайки се, че разглеждат някакъв гоблен, но бяха готови да потеглят отново, ако някой нежелан субект се приближеше към тях. После, когато Юкида прецени, че е минало достатъчно време, продължиха нататък по коридора, където трябваше да се намира чаросплетникът.
Императорските покои бяха охранявани много по-стриктно от останалата част на Цитаделата. Беше невъзможно да се постигне максимално ниво на сигурност в толкова голяма сграда, където ежедневно влизаха и излизаха толкова много хора. Ето защо Цитаделата бе проектирана по такъв начин, че до определени секции да се достига само чрез няколко входа, които се пазеха особено бдително. Всеки достъп до вътрешността на Императорските покои се наглеждаше от чаросплетник, който можеше да прерови съзнанието на всекиго от евентуалните посетители.