Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Закъснялата ретроспективна преценка бе жестоко нещо. Тя продължи да го гложди дори когато стигнаха до портата и единият от черностражниците се приближи до вратата на каляската.
— Господарю Юкида — разпозна го той. Беше симпатичен млад мъж с черна лента и кожена броня в същия цвят — характерната униформа на Черната стража. — Коя е тази жена? — попита той и погледна към Мишани, която си седеше кротко в купето на файтона.
Лечителят хвърли бърз поглед над рамото на мъжа към мястото, където стоеше единият чаросплетник. Кораловата му Маска се взираше безизразно в тях.
— Моя помощничка — рече Юкида и му подаде навития на руло пергамент, запечатан с печата на семейство Коли. — Само временна, всъщност. Господарката Мураки е болна — нещо доста необичайно — и има нужда от специалните познания на тази жена.
Мишани посрещна съвсем спокойно изпитателния поглед на черностражника.
— Може ли? — попита той, сочейки печата. Юкида му кимна, мъжът го разчупи и започна да чете.
Дъщерята на Мураки чакаше търпеливо, без да дава външен израз на тревогата си, ала лечителят бе притеснен и за двама им. Можеше само да се надява, че стражът няма да сметне ситуацията за достатъчно подозрителна, че да предприеме някакви действия, като да извика чаросплетника например или да ги задържи, докато провери валидността на документа, който държеше в момента. Той бе написан и подпечатан от самата Мураки ту Коли и даваше на новата помощничка право на достъп в Цитаделата.
— Виждам, че господарката Мураки не е толкова болна, че да не може да пише — рече черностражникът. Той отмести поглед от Юкида към Мишани и между тримата се възцари напрегната тишина. — Това е добра новина — добави след малко мъжът и им се поклони леко. — Господарю Юкида. Господарке Соа. Можете да продължите напред.
Мишани забеляза, че Юкида бе прекалено възторжен в благодарностите си към черностражника, ала той вече не им обръщаше никакво внимание. Само махна на кочияша да продължи и закрачи към следващата кола.
Докато каляската трополеше из двора, младата жена си позволи да си отдъхне за миг. Едно препятствие по-малко. Сега трябваше да се подготви за вероятността да бъде разпозната и възможността да се натъкнат на някой чаросплетник, преди да стигнат до майка й. Ако Шинту им се усмихнеше, можеха да се отърват с разрешителното на майка й. Но в противен случай…
Тя погледна през прозореца. Дворът беше оживен както винаги — мъже и жени сновяха насам-натам; манкстуи мучаха и се душеха една друга; хората спореха и се пазаряха в подножието на двойната редица от обелиски, водещи до портата на Цитаделата. Тук поне не цареше онази унила, тревожна потиснатост, просмукала се в другите части на града, макар че в маниерите на хората се усещаше известна припряност, сякаш бързаха да свършат работата си и да се махнат час по-скоро от тук. Под сянката на надвисналия покров златистият, украсен с величествени скулптури полегат склон на южната стена изглеждаше угнетяващо. Каляската им премина по една рампа, след което спря на нещо като малко площадче, гъмжащо от слуги. Лечителят и спътничката му слязоха от файтона и минаха през един от охраняваните входове на Цитаделата, предназначен само за благородници и важни придворни. Стражът почти не ги погледна.
Юкида и Мишани изкачиха няколко стълбища и поеха по облицованите с лач коридори на Императорската цитадела. От двете им страни имаше множество помещения, които варираха от просторни, бляскаво декорирани зали до елегантни, разкошно обзаведени стаи. Лечителят пристъпваше отпред, а жената го следваше, както подобаваше на една помощничка. Колкото и странно да беше, Мишани се чувстваше в приповдигнато разположение на духа, въпреки страха си и промяната, която бе направила във външния си вид, за да изиграе по-убедително ролята си. Беше отрязала косата си.
Мислеше си, че ще го преживее доста по-тежко, отколкото се оказа в действителност. Косата й беше дълга още откакто бе съвсем малка, а след пубертета неизменно стигаше до глезените й. Това беше най-голямата й гордост. Придаваше й тежест, защото непрактичността й свидетелстваше за висш аристократизъм, и тя я смяташе за неотменна част от себе си — също като малкото й носле или тънките й вежди. Никой обаче нямаше да повярва, че помощничката на един лекар може да има такава коса; за човек без благородническо потекло това най-малкото беше неприлично.