Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Този чаросплетник… — започна Мишани, а на лицето й се изписа въпросително изражение.
— Те са тук, за да следят дали някой не възнамерява да причини вреда на Императорското семейство — обясни майка й. — Ти очевидно нямаш такива намерения. Дори и към баща си. Ако посетителят не таи подобни мисли, вещерите спират да се ровят в мислите му. Да продължат би било… проява на насилие. Опасно е. След като неколцина от гостите ни бяха убити, а други обезумяха, Авун забрани на чаросплетниците да проникват по-дълбоко в съзнанието на приходящите. — Тя се огледа нервно из стаята. Нямаше да те оставя да дойдеш, ако можех аз да дойда при теб, но не мога да излизам от тук. Баща ти се е погрижил за това.
— Казах ти, че ще те видя на всяка цена — изтъкна Мишани. — Готова съм да поема всякакъв риск.
Майка й посочи към леглото и двете приседнаха една до друга на ръба му.
— Има много неща, които искам да ти кажа — започна младата жена. — Неща, които да идват от устните ми, а не от някое закодирано стихотворение. Ние сме от двете страни на барикадата, майко, а рано или късно войната ще свърши и едната страна ще трябва да победи. Тогава тази, която остане на губещата страна, най-вероятно ще загине.
Мураки я слушаше безмълвно, а косата й бе увиснала пред лицето й. Косите й винаги й бяха служили за прикритие — прави и разделени на път по средата, те се спускаха като завеса пред лицето й, разкривайки единствено малка част от очите, носа и устните й.
— От толкова време искам да те видя — промълви Мишани. — Представях си как те прегръщам и двете се смеем радостно. Сега обаче съм при теб и положението е същото както преди. Защо винаги се държим така една с друга?
— Такава е природата ни — рече тихо Мураки. — И никоя раздяла няма да промени това.
— Но аз те видях в книгите ти, майко — изтъкна младата жена. — Видях сърцето ти. Зная, че чувствата ти са дълбоки — по-дълбоки от тези на повечето хора. И определено по-дълбоки от тези на татко.
Майка й стоеше с приведена глава, избягвайки да срещне погледа й.
— Писането ми изразява душата ми по-добре от всички думи или действия — каза тя. — Там намирам утеха и не се боя от нищо.
— Зная това, майко — рече Мишани и сложи длан върху нейната. Ръката на Мураки бе студена и влажна и тя изгледа стреснато пръстите на дъщеря си, сякаш можеха да я ухапят. Девойката обаче не ги отмести. — Сега зная. Има много неща, които не бях виждала преди. Също като шифъра в стихотворенията ти, ми трябваше доста време, докато ги проумея.
От този миг насетне разговорът им потече като буйна река; и двете съзнаваха, че не могат да пилеят безценното си време, още повече че всеки момент можеха да бъдат прекъснати. Никога преди Мишани и майка й не си бяха говорили тъй прямо и откровено една с друга.
— Когато бях малка, си мислех, че си слаба и дистанцирана — рече дъщерята. — Ти беше като сянка на жена в сравнение с баща ми. Изобщо не се сещах за теб, когато отивах в Аксками, за да се присъединявам към него на дворцовите приеми. — Тя срещна за секунда погледа на майка си, притеснявайки се да не би Мураки да се почувства зле и да прекъсне контакта им. — Бях студено и безчувствено дете. Ти заслужаваше по-добро.
— Не — възрази майка й. — Как може изобщо да си помислиш това? Не преценяваме ли всеки според това как се държи към нас? Ти не можеш да бъдеш виновна за моите грешки, дъще. Ако си ме смятала за дистанцирана, то е било защото не съм те прегръщала или говорила с теб. А ако си ме смятала за слаба, то е било защото не съм направила така, че да бъда чута. Във въображението и книгите ми има страст, понеже там мога да моделирам света такъв, какъвто го искам да бъде. Светът отвън е… безсмислен, грозен и хаотичен. Всеки път, когато трябва да говоря с хората, изпитвам срам… чувствам се притеснена от вниманието им… — Тя осъзна, че е започнала да мънка, и повиши глас. — Това са недостатъците ми. Доколкото си спомням, ги имам от дете. Не искам да съм такава — това, което искам, съм го описала в книгите си, — но за съжаление съм такава.
Мишани стисна нежно ръката й.
— Но всяка следваща книга, която ти написа, ме караше да осъзнавам колко много съм грешала по отношение на теб. Ето защо дойдох да те навестя. Да се опитам да поправя нещата и да те помоля за прошка. И да ти кажа, че се гордея с теб, майко.
Мураки я изгледа недоумяващо.
— Не разбираш ли какво си направила? — продължи дъщеря й. — Ти се осмели да се превърнеш в наш шпионин и рискува живота си, като изпрати Чиен да ме закриля преди няколко години. — При тези думи Мураки сложи пръст на устните й. — Ако не беше ти, хиляди хора щяха да умрат в разлома Ксарана. Нещата щяха да се развият по съвсем различен начин. Тихо и незабележимо ти ни помогна повече, отколкото бихме могли да искаме. — Младата жена отмести ръката й. — Ала въпреки всичко оставаме в два различни свята, единият от които скоро ще достигне своя край. Именно затова съм тук и именно затова поех целия този риск. Има някои неща, които просто трябва да бъдат сторени… на всяка цена. Духът ми никога няма да намери покой, ако някоя от нас умре или… й се случи нещо лошо.