Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Авун! Авун! Ела тук!
Гласът на жена му, който звучеше като шепот, го накара веднага да забрави за невъзпитаната девойка и да се втурне към леглото, където Мураки го прегърна и го зацелува с такава страст, каквато не бе проявявала от години, и не искаше да го пусне. Тя го дръпна в леглото и двамата правиха любов за първи път от дълго време насам.
Лорд Протекторът беше толкова изненадан, че съвсем забрави за младата помощничка на лечителя. Сети се за нея едва след като девойката вече бе напуснала Императорската цитадела, и то защото не можеше да се отърси от натрапчивото чувство, че макар и да не беше видял лицето й, я познаваше отнякъде. Само дето не можеше да се сети откъде.
Двадесет и трета глава
Ден по-късно известията от Мишани стигнаха до Арака Джо посредством помощта на една Сестра, която се намираше в Маза. Тя представляваше важна свръзка за шпионите в Аксками и веднага след като напусна столицата, дъщерята на Лорд Протектора отиде при нея. Тези новини предизвикаха голям отклик. Никой не знаеше къде бе отишла Мишани — известно беше само, че бе заминала от Арака Джо преди известно време, заявявайки, че трябва да се погрижи за някакви лични свои дела. Когато висшите ешелони на Либера Драмач узнаха за постъпката й, се възмутиха, задето ги бе изложила на подобен риск; Кайлин обаче я защити и изтъкна, че безценната информация, която бяха получили, напълно си заслужаваше риска.
Веднага бе свикана среща, на която бяха предложени различни планове, голяма част от които зрееха през последните седмици и се обсъждаха на предишни съвещания. Най-накрая беше постигнато съгласие. Нямаше какво да отлагат повече — бе настанало време за действия.
На сутринта след тази неща Кайку пое по пътечката, водеща на юг от Арака Джо, и завари селището на ткиуратците във фаза на трескави приготовления. Те също бяха свикали съвещание — малко след края на срещата на Либера Драмач. Всеки от окхамбските жители бе помолен да направи своя собствен избор по отношение на това дали да последват курса, предложен на съвета. Тъмнокосата Сестра бе дошла да види до какво решение са достигнали.
Тя се разхождаше из лагера на татуираните мъже и жени и се поздравяваше с малцината, които познаваше. Не беше трудно да се досети какво решение бяха взели по вида на остриетата, които наточваха, и пушките, които чистеха. Бе повече от очевидно, че ткиуратците се подготвяха за пътуване.
В това място имаше някаква простота, която много допадаше на Кайку — мирисът на огнищата, юртите репка, които изглеждаха като огромни морски звезди с по три лъча, усещането за лекота и спонтанност в общуването между татуираните мъже и жени. Те изглеждаха толкова безгрижни в ежедневния си живот, дори когато знаеха, че се захващат с нещо, от което едва ли щяха да се завърнат живи. Споделените им мигове винаги бяха изпълнени със смях и веселие. Някои закусваха, като си похапваха от общите гърнета и разменяха ястията помежду си, и дори този простичък акт на споделяне изглеждаше толкова естествен за тях, че навярно отдавна бяха престанали да го възприемат като нещо необичайно.
Кайку си припомни разговора, който бе водила с Тсата преди доста време, когато той й беше казал, че сарамирският начин на живот се е оформил в резултат от развитието на градовете, благородническите дворове и всички онези неща, които тя асоциираше с цивилизацията; ткиуратците отхвърляха всичко това. Сега обаче, когато ги гледаше как се разбираха перфектно като група, тя се запита чия философия бе по-добра в крайна сметка.
Тъмнокосата Сестра попита за Тсата, като изрече името му с въпросителна интонация, и веднага й посочиха към една група татуирани мъже и жени, които седяха в кръг и пиеха нещо от чаши с формата на круши или борови шишарки. По средата имаше голяма купа, от която хората пълнеха чашите си. Хет също беше там; той първи я забеляза и веднага я извика по име. Кръгът се разтвори и й направи място между Тсата и Хет, при което тя се усмихна благодарствено, а в същия миг една жена, която не познаваше, й подаде своята чаша, след което взе за себе си нова и я напълни от купата в центъра.
Кайку й благодари на окхамбски и отпи от течността. Беше топла, пикантна и леко пареше на езика й.
— Благоден, Тсата — рече Сестрата. — Да не прекъснах нещо?
— Обсъждаме последните подробности около пътуването си — каза татуираният мъж. — Не е нещо важно.
— Значи се съгласиха, а?