Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Говорих с Ойо — каза Лусия. — Това няма да се повтори.
Зан примигна.
— Какво си направила?
Девойката го дари с възможно най-невинния си поглед.
— Но ти дори не знаеш дали е била тя! — възкликна той. — Дори аз не съм сигурен!
— Напротив — рече спокойно тя. — Бе повече от очевидно.
— И си я обвинила? Та ти се върна преди броени часове!
— Не съм я обвинявала за нищо — уточни Лусия и също провеси крака над покрива. — Само й казах, че ако занапред те сполети някакъв инцидент, който го сметна за подозрителен, ще се отрека от рода Еринима.
Няколко секунди Зан остана със зяпнала уста, след което се разсмя сърдечно и поклати невярващо глава. Никога досега Лусия не се бе държала по такъв начин.
— Всемогъщи богове, ти наистина си като майка си! — възкликна аристократът. — Каквото и да се е случило в тази гора, то явно е запалило огъня в теб!
— Да — промълви тихо Лусия и погледът й се насочи на север, където отвъд планините се простираше гората Ксу. — Точно така стана.
Късно тази нощ Асара отново посети Кайку. Тъмнокосата Сестра очакваше това и я чакаше.
— Седни, Асара — покани я тя и посочи към рогозките, постлани в средата на стаята. До тях имаше маса с горчив чай, вино и други напитки, както и различни закуски. Добро посрещане на гости; изненадващо за Кайку, която рядко си правеше труда за подобни неща, и още по-изненадващо за съпругата на Реки, която не я бе предупредила за посещението си. Особено като се имаше предвид омразата, която според Асара Кайку хранеше към нея.
Известно време гостенката не помръдна от прага, сякаш се боеше да не попадне в капан, след което пристъпи вътре и коленичи на една от рогозките. Беше се изкъпала, преоблякла и дори си бе сложила сенки за очи, докато домакинята бе облечена в семпла черна копринена роба, а косата й беше мокра и несресана. Изглеждаше толкова неглиже, че някой страничен наблюдател би си помислил, че Асара е нейна сестра, която се е отбила за малко да обменят най-пресните клюки.
Когато Кайку й предложи чай, гостенката отказа и поиска вино. Тъмнокосата Сестра реши да й прави компания с питието и седна с кръстосани крака на срещуположната рогозка.
— Какво е всичко това? — попита подозрително някогашната й прислужница.
Кайку вдигна рамене.
— Нищо — рече. — Просто съм в такова настроение.
Тези думи обаче не бяха достатъчни, за да разсеят безпокойството й.
— Знаеш ли — започна Сестрата, — понякога ти завиждам, Асара. Завиждам ти за начина, по който можеш да се променяш. Как винаги можеш да започваш отначало. Сигурно е невероятно.
— Подиграваш ли ми се? — намръщи се съпругата на Реки.
— Не — поклати глава Кайку. — Наистина го мисля.
— Тогава няма за какво да ми завиждаш — рече гостенката. — Ние не се учим от грешките си. Възрастта не води до натрупване на мъдрост, а само убива ентусиазма за вършене на глупости. Може да се преобразиш хиляда пъти и пак ще изкопаеш същите дупки, в които да затънеш.
Кайку сведе поглед към чашата си.
— Боях се, че ще кажеш точно това — рече тя и отпи от виното си.
— Какво има, Кайку? Да не се е случило нещо? — попита Асара. Не можеше да повярва, че тези думи бяха излезли от устата й, но в държанието на събеседничката й имаше нещо, което я трогна.
Сестрата вдигна очи към нея и гостенката й забеляза сълзичките, които се търкулнаха по двете й страни. Някогашната й прислужница за малко да се протегне, за да я погали успокояващо по ръката, ала се спря.
— Всичко се разпада, Асара — прошепна Кайку със свито гърло. — Не издържам вече. Просто не мога.
Съпругата на Реки беше толкова потресена, че не знаеше какво да й каже.
— Гледам как приятелите ми умират и не мога да сторя нищо, за да предотвратя гибелта им — сподели тя. — Участвам в тази война вече почти десет години и какво получих насреща? Нищо. Какво изобщо ще ми донесе победата? Ще ме лиши от единствената причина, поради която продължих да живея след смъртта на семейството ми. Унищожим ли чаросплетниците, животът ми ще изгуби смисъла си. Няма никой, на когото да се доверя, и нищо, в което да мога да повярвам. Накрая всеки ме предава и всеки идеал се оказва фалшив. Аз не се бия, за да направя живота си по-добър — сражавам се, за да му попреча да стане по-лош.