Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Никога не съм подозирала, че детето ми може да бъде толкова безразсъдно — прошепна Мураки, но ъгълчетата на устата й се извиха в едва забележима усмивка.
— За мен също беше изненада — призна младата жена. Имаше чувството, че от плещите й бе паднал огромен камък. Дори и да я хванеха сега, това нямаше да има особено значение. Стореното беше сторено и не можеше да бъде върнато назад. — Навярно природата може да се промени с течение на времето.
— Навярно — кимна Мураки, след което се изправи и се доближи до прозореца. Там отметна завеската и погледна навън.
— Дъще, обичам те — рече, както си стоеше с гръб към Мишани. — И винаги съм те обичала. Никога не съм се съмнявала в това, дори и да не съм ти го показвала. Много съм щастлива, че дойде, за да мога да ти го кажа. Това може да е последният път, когато сме заедно.
Мишани усети как в очите й напират сълзи. Тя знаеше колко много бе струвало на майка й да изрече тези думи, а да ги чуе за първи път през живота си бе невероятно щастие.
— Сега ме чуй добре — каза Мураки и се обърна с лице към нея. Завеската бавно се люшна, заемайки предишното си положение. — Имам да ти казвам доста неща.
И тя започна да говори за плановете и кроежите на Авун, за намеците, които й бе подхвърлил, и за намеренията му, които сам бе изразил пред нея. Разказа й за неуспешния заговор да премахнат Какре, за пробуждането на още фейа-кори, за истинската численост на Различните хищници и ужасното положение, в което се намираха чаросплетниците — как армиите им бяха заплашени от гладна смърт, ако не успееха да завземат Южните префектури до следващата жътва. Мишани попиваше всяка нейна дума, без да я прекъсва, и докато майка й говореше, си помисли, че посещението й навярно щеше да се окаже далеч по-значимо, отколкото си мислеше; тези сведения бяха съвсем пресни и щяха да я достигнат едва след няколко месеца, ако Мураки решеше да ги закодира в поредната си книга. Младата жена бе поразена от това колко много знаеше майка й. Изглежда, Авун обсъждаше всичко с нея, и малките хапки информация, които тя вплиташе в текста на книгите си, засягаха само онези дългосрочни събития, които нямаше да изгубят значението си, когато романите й бъдеха публикувани и стигнеха до ръцете на дъщеря й. За пет минути Мураки й каза повече, отколкото цялата шпионска мрежа на Либера Драмач и Аленият орден бяха успели да узнаят за четири години.
— Добре дошли, Лорд Протекторе! — извика внезапно Юкида от другата страна на завесата и дъщерята и майката изстинаха. Мишани се бе вцепенила. Освен че щеше да бъде открита от баща си и толкова много животи щяха да бъдат пожертвани заради глупавото й идване тук, мисълта, че тя и майка й трябва да се разделят — че навярно никога вече нямаше да се видят и тези безценни няколко минути от десетте дълги години, които бяха прекарали далеч една от друга, бяха единствените, които някога щяха да имат, — я изпълваше с неописуема скръб.
— Тръгвай! — изсъска Мураки, ала Мишани се колебаеше, стиснала силно ръцете на майка си. — Тръгвай! — подтикна я отново тя, а очите й се бяха разширили от ужас.
— Чух, че е станала от леглото си — каза Авун. — Трябва да я видя!
— В момента е под грижите на моята помощничка — каза Юкида от другата страна на завесата. — Моля ви, за нея ще бъде най-добре ако…
Мишани бързо се наведе, целуна Мураки по бузата и прошепна в ухото й:
— Ти се оказа най-силната от всички нас, майко. Сърцето ми винаги ще бъде с теб.
Сетне се изправи и пристъпи към входа тъкмо когато Авун отметна завесата. Младата жена му се поклони и премина покрай баща си с приведена глава, докато той й държеше завесата, за да мине. Заради разликата във височината им той видя само задната част на главата й. Това бе изключително невъзпитано и Авун беше тъй изненадан, че не можа да реагира веднага; в следващия момент, когато отвори уста, за да повика помощничката, Мураки му извика: