Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Не бива да говориш така — каза накрая Асара. — Ти си много по-силна, Кайку.
— Нима? — извика Сестрата. — Колко още се очаква да понеса, преди да свърша като Фаека?
Някогашната й прислужница не каза нищо. Не беше сигурна дали събеседничката й не я обвинява за смъртта на приятелката си.
Кайку избърса очите си с ръкава на робата си.
— Ох, защо изобщо ти говоря това? — измърмори тя по-скоро на себе си. — Не мога да очаквам точно ти да ми съчувстваш.
— Но аз… допринесох за тъгата ти — каза Асара и кръстоса ръце в скута си. — Прости ми.
Сестрата се изправи и се приближи до гостенката си, след което коленичи до нея и я прегърна. Развълнувана от настроението на Кайку, някогашната й прислужница отговори на прегръдката й. От безпокойството й не беше останала и следа.
— Не мога да храня лоши чувства към теб, Асара — рече Кайку. — Ти ми беше приятелка… по свой собствен начин.
Съпругата на Реки въздъхна и притисна Сестрата още по-силно към себе си, опитвайки се да овладее изблика на чувствата си.
— Никога вече няма да те нараня — промълви след малко. — Обещавам ти. Аз съм себична и жестока — повече, отколкото предполагаш, — но няма да те нараня отново.
Тя чу как Кайку се разплака, заровила лице в косата й. Когато се отдръпнаха една от друга, Асара забеляза, че очите на приятелката й са червени и това едва ли се дължеше само на плача.
— Готово — рече тя.
Сърцето на Асара подскочи. Тя се вторачи в събеседничката си, страхувайки се да й повярва.
— Съвсем дребно нещо — продължи Сестрата. — Някакъв процес, който не работеше както трябва. Промених това. — Лицето й внезапно помръкна. — В този свят имаше достатъчно смърт. Възползвах се от възможността да внеса живот. Това е всичко, което мога да сторя.
Гостенката й обаче продължаваше да седи неподвижна като статуя. Кайку се засмя и избърса сълзите си.
— Недей да стоиш със зяпнала уста. Вече си способна да забременееш. Връщай се при съпруга си.
Асара си пое разтреперано дъх и в същия миг от очите й бликнаха сълзи.
— Обещай ми — прошепна тя. — Обещай ми, че няма да кажеш на никого за това. За това, което стори.
— Обещавам ти.
— Никога не ще забравя това, Кайку — промълви гостенката й. — В цялата пустота на този свят ти винаги ще имаш мен, каквото и да означавам за теб.
— Означаваш страшно много — рече Сестрата и я погали по бузата. — Никога не съм те виждала да плачеш.
Асара улови ръката й и я притисна до лицето си, затваряйки очи. После се изправи на крака и отиде до вратата. Отвори я, погледна назад и изчезна в мрака, затваряйки вратата зад себе си.
Час по-късно вече бе откраднала един кон и препускаше на изток към планините Тчамил и пустинята отвъд тях.
Двадесет и втора глава
Портата на Императорската цитадела стоеше отворена през деня, за да не пречи на входящия и изходящия трафик, необходим за нормалното функциониране на такава гигантска постройка. Натоварени с храна каруци, снабдени със сериозна охрана заради гладуващите тълпи по улиците на града, влизаха пълни и излизаха празни. Други доставяха стъкленици с вино и подправки, каци с почистващи течности и рула с платове, както и упоени жители на Бедняшкия квартал — мъже, жени и деца — за забавление на чаросплетниците.
Освен черностражниците, на портата присъстваха и двама вещери. Мъжете от Черната стража проверяваха стоките и документите на влизащите, а чаросплетниците следяха за по-коварни опасности — скрити експлозиви и други подобни. Те стояха прегърбени от двете страни на пропусквателния пункт, подобни на раздърпани гаргойли, и не помръдваха, докато вършеха тайнствената си проверка.
Вътре в каляската си лечителят Юкида се размърда нервно, когато наближиха портата.
— Махнали са благословията на арката — изтъкна Мишани, загледана през прозорчето на файтона.
Юкида само изсумтя въпросително; изобщо не я слушаше, защото бе погълнат от собствените си страхове. Спътничката му извърна лице от прозореца и го погледна.
— Ако не се овладеете, господарю Юкида, ще ни издадете веднага — отбеляза строго тя.
Думите й го засегнаха и мъжът се опита да се успокои, което направи безпокойството му още по-очевидно в сравнение с преди. Искаше му се въобще да не беше взимал това проклето писмо. Не биваше да се съгласява — трябваше да й откаже и толкова! Какво щеше да му направи тя? Да го изправи пред Имперския съд? Ха! Вече нямаше никаква Империя и никакъв съд и тя самата щеше да бъде арестувана, ако се опиташе да огласи публично неподчинението му. Защо не се бе замислил за това по-рано, ами се бе подчинил сляпо на старите си представи за чест и лоялност? Ако бе постъпил така, неговата господарка Мураки нямаше да го накара да участва в този заговор и животът му нямаше да бъде изложен на риск.