Нишката на покварата

Гаурегът нададе своя рев — звукът наподобяваше кръстоска между мечи рев и вълчи вой. Движеше се адски бързо.

Кайку се приземи върху каменистата гола почва сред облаци прах и се втурна към скалистия ръб вляво, където навярно можеха да намерят убежище от звяра. Тъкмо премина от другата му страна, когато Тсата я настигна, изпревари я и ги поведе надолу по неравната повърхност. Сърцето на младата жена сякаш щеше да изхвръкне от гърдите й и дробовете й горяха, ала двамата спътници продължаваха да тичат като обезумели. Зад тях отекваха тежките стъпки на чудовището, свидетелстващи за огромните му размери. Ако попаднеха в обсега на хищните му лапи, щяха да бъдат разкъсани на парчета.

Очевидното изчезване на плячката му накара Различната твар да спре. Тсата и Кайку използваха този момент, за да увеличат разстоянието помежду им. В момента тичаха по осеяна с неголеми скали долина, а далечния край на която се издигаше нещо като естествена стена, образувана от натрупани една върху друга канари. Над тях Аурус и Иридима се намираха в опасна близост, предвещаваща лунна буря, ако и третата сестра изникнеше до тях в близките дни.

Кайку се втурна към купчината скали. Тук прекалено се набиваха на очи. Ако се скриеха от погледа на чудовището за известно време, то можеше да се откаже от преследването. Макар че гаурегите бяха свирепи и опасни, те не бяха сред най-интелигентните същества, подбрани от Чаросплетниците.

Ала тази нощ Шинту не беше на тяхна страна. Почти бяха стигнали до прикритието на скалите, когато Различният звяр се появи на хребета, който бяха превалили преди малко. Кайку успя да зърне страховития му силует — главата му бе наведена ниско между прегърбените рамене, докато изучаваше напрегнато долчинката. В следващия момент ги забеляза; очите му срещнаха погледа на младата жена и по гърба й пролазиха тръпки. Съществото изрева и се хвърли от скалистия ръб — шестметровата височина изглежда изобщо не го затрудняваше, а Кайку усети през подметките на ботушите си как земята потрепери.

Гауреги. Това бяха най-големите Различни, на които Кайку и Тсата се бяха натъквали в Разлома, и определено най-свирепите, ала девойката се ужасяваше най-вече от поразителното им сходство с хората. Когато за първи път чу рева им и зърна мъхнатите им силуети в нощта, те й се сториха странно познати; само дни по-късно младата жена осъзна, че се бе криела именно от тези създания в планините Лакмар на остров Фо — по време на дългия си преход в снега, когато се опитваше да намери пътя на баща си до манастира на Чаросплетниците. Тогава те бяха призрачни, едва забележими същества, мярващи се за миг на фона на белия хоризонт; ето че сега ги виждаше в пълния им блясък и те се бяха оказали по-ужасни, отколкото си ги бе представяла.