Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Обръщам Еднокракия и сипвам барут на кървящия му крак. Той скимти, мята се немощно. Отнема ми три опита, докато искрата хване. После лумва, изпълва въздуха с дим и миризма на пържено свинско, обгаря крака. Странно колко апетитно мирише печащ се човек.
Еднокракия припада. Капитанът ме гледа все едно не знае кой по дяволите съм аз.
— Вържете ги за бъчви — заповядвам на моите, които просто стоят наоколо и зяпат. — Празни бъчви, тъпаци!
Правят го точно когато петдесет гребла от двете страни изтрополяват. Три реда. Повече гребла във водата ти дават повече бързина. Скачам на кормилния лост — няма колело на тоя кораб, за жалост, само прав кормилен лост. На краден кон петалата не се гледат обаче, нали така.
Капитан Бършвард ме гледа втренчено, потресен и разтреперан, но вече с гняв.
— Старите богове се прераждат — казва. — Всичко това тук умира, пирате. Вечно тъмните порти ще се разтворят и ние ще се изсипем над вас като Ястребите на Казакдун. Няма да сме вечно в изгнание, крадецо. Белите мъгли ще се раздвоят за нас. Нашето време е…
Фраскам го в лицето. Махам на хората си.
— Мот се преражда още сега, пирате! — вика той с разкървавено лице. — Не го ли усещаш? Тук сме, за да възвестим идването му! Времето ви свършва!
Мот, синият бог. Вече до гуша ми е дошло от една синя богиня.
Хората ми хвърлят капитана и брат му през борда. Те падат с огромен плясък и подскачат на повърхността на шамандурите бъчви, но после те ги завъртат под водата. Трябва да се борят за глътка въздух, като всички нас, всеки ден.
Ангарците в лодките вече крещят. Греблата на галерата се потапят и люшват, бавно.
— Това са капитанът ви и брат му — викам им. — Спасете ги или ги оставете да се удавят. На мен ми е все едно.
Изборът на мъжете в лодките дали да спасят капитана си, или да тръгнат подир нас разделя вниманието им, дава ни още няколко секунди. Виждам, че два мускета се вдигат. Залягам.
Трясък на мускети. Зури, обичам го този звук. Няколко дори пръскат парчета от дървото. Чудесни изстрели.
Жалко, че нямам такива мускети.
Първата лодка тръгва към капитана, втората към нас.
— Друуз, кормилото! — заповядвам.
Той го поема, а аз скачам на планшира и отдавам чест на гребящите след нас мъже.
— Хубав ден, момчета — викам на гребците. — Току-що бяхте надвити от капитан Топчията. Не е срамно да загубиш от най-добрия. Ще разказвате на внучетата си за този ден. И ще доживеете да го направите! Тъй че сега обръщайте. Защото аз съм капитан Топчията, убиец на акули и морски демони, и ще ви добавя в списъка, ако искате.
Направил съм импровизирана граната, но по-добре да не я използвам. Фитилът е парцал с малко черен барут, втрит в него. Гранатата е шише черен барут, със здраво натикан в гърлото чеп. Най-вероятно ще гръмне в ръката ми или няма да гръмне изобщо. Трябва ми притеглящ. Магията ме изнервя като девствено момиче в бардак, но понякога дори Топчията не може да получи каквото поиска. Понякога си смазваш чепа, понякога ти смазват дупката.
Мъжете в лодката започват да ме ругаят. Вече са стреляли с мускетите си, но двама спират да гребат, за да заредят своите. Добре. По-малко гребящи означава по-малка скорост.
Изсмивам им се и още един оставя гребането. Ругаят се едни други, крещят си да гребат по-силно, кълнат се, че ще ме убият.
Робите на галерата люшват отново големите гребла, още веднъж. Достатъчно е. Набираме скорост. Свалям шапката си и правя дълбок поклон, докато галерата оставя зад кърмата първоначалните си собственици.
След няколко секунди чувам два изстрела. Обичам музиката на мускетите.
Вече съм се обърнал към моите.
— Направете инвентаризация — заповядвам. — Капитан Топчията иска да вземе друг кораб до седмица. Трябва да знам дали имам черен барут за работата, или ще трябва да си го правя сам. И какво по дяволите пият тия варвари? Медовина? Отвори буре медовина. Мяра за всеки и още по две тази нощ, ако ме опазите сух!
54.
Четирийсет и двамата дребосъци стояха в спретнати редове, с ръце зад гърба, и слушаха напрегнато. Обикновено треньор Фиск им възлагаше упражненията и условията, но днес щеше да им говори самият командир Железни.
Двама ученици бяха напуснали, след като говориха със спонсорите си за предстоящата война, но само двама. Тея беше горда от това. Също така ясно си даваше сметка, че да се гордееш заради невежи, които нямат представа в какво се въвличат, е може би глупаво.