Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Когато влизат, седя на трона си под балдахин от златен брокат, така неподвижна, също като испанската принцеса с най-добрите ѝ, най-официални обноски отпреди толкова много години, и ги оставям да ми се поклонят, без да се надигна от стола си.
Говоря колкото царствено, толкова и дипломатично. Мислила съм дълго и усърдно какво споразумение искам да сключа. Не мога да проявявам несдържаност и гняв по въпроса за сина си Джеймс, съпруга си, или тежката, ужасна загуба на Александър. Трябва да ги спечеля на своя страна. Трябва да ги накарам да пожелаят да се върна.
Виждам как започват да омекват пред мен. Притежавам чара на Тюдорите — всички го притежаваме, Мери и Хари, и аз — всички знаем, че го притежаваме — и се държа снизходително любезно, докато ги слушам, и се преструвам, че проявявам интерес към възгледите им. Разигравам ги, както почитаемата ми баба някога разиграваше благородниците на Англия: интересуваше се от мнението им, допитваше се до тях като хора с опит, преструваше се, че проявява уважение, докато през цялото време кроеше собствени планове. И през цялото време те стоят пред мен, а аз седя под балдахина от златен брокат, балдахинът на кралското величие. Херцогът, когото наричат регент, може и да ги управлява, но не седи под балдахин от златен брокат, ръкавите му не са поръбени с белия хермелин, полагащ се на кралските особи.
Говоря с тях откровено. Казвам, че имуществото ми трябва да ми бъде върнато. Имаше рокли и накити, изпратени в замъка на Арчибалд в Танталън, летните ми дрехи в Линлитгоу — очаквам да ми бъдат изпратени тук в Лондон. Регентът ми дължи рентите за всичките ми земи в Шотландия: земите, които получих като сватбен дар, които ми бяха дадени лично от моя съпруг, краля на Шотландия. Олбъни не може да заявява, че управлява една мирна страна, а после да се преструва, че рентите не могат да бъдат събрани. Освен това трябва сама да назнача възпитателите на сина си. Трябва да получавам вести от сина си, Джеймс. Трябва да бъда свободна да се върна в Шотландия и той трябва да живее с мен. Съпругът ми и дядо му, и цялото му семейство трябва да бъдат помилвани, трябва да сме свободни да живеем заедно.
Шотландците намекват сдържано, вежливо, че не мога да очаквам да управлявам, когато се върна. Казвам им, че очаквам точно това. Сгрешили са, поставяйки Олбъни на моето място; подчинили са се на френския крал, не на мен, тяхната законна кралица. Погледнете как тяхната съюзница Франция настъпва неудържимо през Европа! Отправям към мосю дю Плен лека усмивка, сякаш за да кажа, че съвършено разбирам интересите му, че не ме заблуждава. Кой може да се съмнява, че Франция храни надежди да владее Шотландия с този прозрачен ход? Ако Шотландия продължи да подкрепя френския шпионин Олбъни, с неговата съпруга французойка и верността му към французите, те ще въвлекат кралството във война с Англия. Брат ми няма да търпи френски войски на прага си. Той настоява за благополучното ми завръщане. Наистина ли искат нова война с Англия? Нима имат толкова много синове, че искат да изгубят още едно поколение в повторение на битката при Флодън? Когато всички още страдаме от предишната?
Мосю дю Плен възразява тихо, щом чува това, и казва, че Франция няма намерение да завзема Шотландия чрез измама, че херцогът е шотландец, наследник на престола след сина ми, а не французин. Усмихвам се зад гърба му на коменданта и на епископа. Усмивката ми казва — ние, тримата шотландци, знаем, че той лъже. А те ми се усмихват в отговор. Ние знаем, ние, тримата шотландци.
Дворецът ламбет, Лондон
Англия, есента на 1516 г.
Яхнала белия дребен кон, който Катерина ми подари, отивам до двореца Ламбет, за да се срещна с Томас Улзи и брат ми Хари. Те са в личния кабинет на Хари в компанията само на дузина души и трима-четирима слуги. Забелязвам с един бърз поглед, че никой не стои по-близо до краля от новия му приятел, Улзи, син на касапин от Ипсуич. Хитрият и опитен в словесните ласкателства плебей сигурно се щипе всяка сутрин, за да се увери, че не сънува. Необичайно е човек от такъв скромен произход да се ползва с близостта на краля. Със сигурност никой преди не се е издигал толкова високо от такива низини? Но това е тази Англия, която създават Хари и Катерина: една Англия, в която способностите са по-важни от потеклото, и това, което правиш, е по-важно от това кой си. За човек като мен, който се определя изцяло от произхода си, това изглежда смущаващо. Струва ми се нередно. Никой крал от рода ми по майчина линия не би направил лорд-канцлер сина на един касапин, и зная — сякаш тя ми говори отвъд гроба, — че почитаемата ми баба никога не би го допуснала.