Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Само една от тези килии бе заета — няколко десетки мъже спяха на пода, осветени от бледозелената светлина на алхимични кълба, окачени високо по стените. Тук въздухът смърдеше, напоен с миризмите на непрани чаршафи, урина и престояла храна. Тънки струйки мъгла се виеха около затворниците. Няколко будни чифта очи проследиха Локи и Джийн, щом приближиха вратата.
Локи кимна на Джийн и едрият задумка с юмрук по решетката на вратата. Тя издрънча остро и отекна непоносимо в сълзящите стени на подземието. Стреснатите затворници се надигнаха от мръсните си сламеници, разкрещяха се и заругаха.
— Ей, мъже, уютно ли ви е там вътре? — кресна Локи, като се мъчеше да надвика врявата. Джийн престана да думка.
— Много по-уютно ще ни бъде, ако тук при нас има хубавичък, сладичък верарски капитан, та да го ебем отвсякъде! — отвърна един затворник до вратата.
— Нямам никакво търпение — рече Локи и посочи вратата, от която бяха дошли с Джийн. — Ако изляза през оная врата, няма да се върна повече.
— Чупката тогава и ни остави да спим! — заяви едно плашило в далечния ъгъл на килията.
— А ако не се върна повече — продължи Локи, — то никой от вас, клети копелета, никога няма да разбере защо в първото и третото подземие има затворници във всяка килия… а пък това е съвсем празно, освен вас.
Това успя да ги заинтригува. Локи се усмихна.
— Така е по-добре. Моето име е Орин Равел. Допреди няколко минути бях капитан от флотата на Тал Верар. А Вие сте тук, защото аз съм ви избрал. Всичките до един. Аз ви избрах и после аз съчиних заповедите, които ви пратиха в подземие с празни килии.
6
— Аз избрах първоначално четирийсет и четирима затворници — рече Страгос, докато гледаха Обветрената скала, огряна от лъчите на утринното слънце. Една лодка с войници в сини дрехи идваше насам в далечината, вероятно за да сменят сегашната стража. — Изпразних второто подземие и оставих там само тях. Всички заповеди с подпис „Равел“ са приемливи, но при внимателен оглед признаците за фалшифициране ще бъдат забелязани. Мога да използвам това по-късно като уместно оправдание да арестувам няколко чиновници, чиято вярност не е… достатъчно пряма за моя вкус.
— Бива си го това! — одобри Локи.
— Да — продължи Страгос. — Тези затворници до един са първокласни моряци, взети от кораби, конфискувани по най-разнообразни причини. Някои са в затвора от няколко години. Мнозина всъщност са бивши членове на екипажа на твоя „Червен вестоносец“, извадили късмета да не ги екзекутират заедно с началниците им. А някои дори е възможно да имат опит като пирати.
— Защо държите затворници в Скалата? — попита Джийн. — По принцип?
— Фураж за веслата — отвърна Калдрис. — Удобно е да ти е подръка. Като избухне война, всичките ще бъдат помилвани, ако се съгласят да работят като гребци на галери, докато трае тя. В Скалата през повечето време има някоя и друга галера.
— Калдрис е напълно прав — потвърди Страгос. — Сега, както казах, някои от тези мъже са там от няколко години, но на никого не се е налагало да търпи такива условия като в последните месеци. Бях ги лишил от всичко, от чистите чаршафи до редовното хранене. Стражите бяха жестоки и докато те спяха, им вдигаха шум и ги заливаха с кофи студена вода. Смея да твърдя, че сега няма нито един сред тях, който да не мрази Обветрената скала, Тал Верар и мен. Лично.
Локи кимна бавно.
— И затова очаквате затворниците да посрещнат Равел като свой спасител.
7
— Значи ти си виновен, задето са ни тикнали в тоя ад, шибан верарски гъзолизец?
Един от затворниците дойде до решетката и я стисна. Порутената килия трябваше да издържи на телосложение, страховито подобие на старинните статуи на герои. Локи предположи, че той е отскоро тук — мускулите му изглеждаха като издялани от вещерско дърво. Кожата и косата му бяха толкова черни, че се отърсваха, сякаш презрително, от бледозеленото сияние.
— Аз съм този, заради когото са ви преместили в това подземие — рече Локи. — Но не аз съм ви натикал в затвора. И не съм се разпоредил аз да проявяват към вас подобно отношение.
— „Отношение“ е много префърцунена дума!
— Как ти е името?
— Джабрил.
— Ти ли си тарторът?
— На какво? — Гневът на мъжа като че се поуталожи и премина в уморено примирение. — Зад железните решетки никой не е шибан тартор, капитан Равел. Пикаем там, където спим. Не правим проверки и не дежурим на смени, да му се не види.