Игри за милиарди [bg]

Кринц изчака пет минути, докато се увери, че отсъствието на Мия е нещо повече от отбиване в тоалетната. Отиде бързо до вратата и натисна звънеца. От домофона се чу гласът на секретарката.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз съм Кринц от кабинета на главния инспектор. Трябва да видя Анди Касприсан. — Името беше на агент, който работеше в отдела.

Последва дразнещо жужене, дебелата врата се отключи и той я бутна, за да я отвори. Бюрото на секретарката беше точно срещу вратата и той й даде възможност да види добре значката от Пентагона, закачена на ризата му.

— Благодаря — каза той.

— Отзад е — промърмори секретарката, после пак се наведе над някакви документи.

— А… — обади се Кринц, сякаш току-що му бе хрумнало. — Тук ли е агент Дженсън?

— Не. — Секретарката дори не вдигна очи. — Отиде на зъболекар. Изпусна я за малко.

Секретарката посочи таблото на стената. Кринц погледна и въздъхна облекчено. Срещу името си Мия беше написала, че ще се върне след три часа.

Кринц започна да се лута в лабиринта от кутийки, докато не откри табелката с името на Мия Дженсън. Офисът беше шумен и хаотичен. Телефоните звъняха непрекъснато, агентите, заети с откриването на пилеене на пари, измами и злоупотреби, разговаряха помежду си на висок глас. Никой не му обърна внимание.

Видя агент, забил нос в някакви папки през две кутийки от тази на Мия, и му се усмихна.

— Аз съм от кабинета на главния инспектор. Мия е оставила нещо за мен на бюрото си.

— Иди и си го вземи — каза мъжът, без да вдига очи, взе телефона и набра някакъв номер.

Кринц се мушна в работното място на Мия и тихо се настани на стола й. Сивите картонени стени го скриваха от погледите на останалите. Всичко бе подредено и прегледно. Документите бяха струпани на равни купчини, дори лепящите се бележки с имената и телефонните номера, които я бяха търсили и на които се очакваше да позвъни, бяха строени като бойни кораби, очакващи инспекция.

Той извади химикалка и малкия си зелен бележник и започна да записва. Най-напред започна с бележките с телефонни номера. Гласът по телефона не беше особено конкретен по отношение на информацията, която се очаква от него, така че Кринц реши да събере възможно най-много — за да си струва стоте хиляди. Записа имената и телефонните номера, после разгледа папките, но нищо не му се стори интересно. Мия явно имаше много работа и той скоро се обърка от множеството показания, финансови отчети и доказателства.

Погледна часовника си. Бяха минали седем минути и той започна да се тревожи. В задната част имаше изправен метален шкаф с четири чекмеджета за папки. Инструкциите налагаха тези шкафове да се държат заключени по всяко време, когато собственикът им се отдалечи, но както почти всички с изключение на най-вманиачените на тема сигурност Мия беше оставила своя отключен, дори с леко отворени чекмеджета.