Игри за милиарди [bg]

Кринц стана и тихо дръпна най-горното чекмедже. Папките бяха подредени по азбучен ред, идеално организирани, явно както всичко останало в живота на агент Дженсън. На буквата „К“ обаче нямаше папка, посветена на Капитол Груп. Кринц реши, че знае защо, и се усмихна сам на себе си. Върна чекмеджето в положението, в което го завари, клекна и отвори най-долното чекмедже, където би трябвало да е последната буква от азбуката, отвори го тихо, вгледа се най-отзад и откри златото.

Имаше около трийсет много тънки папки от края на азбучния каталог, след това петнайсет много дебели с етикет „Капитол Груп“. Той нямаше представа откъде да започне. Изглежда, в тях имаше поне хиляда страници. Прекалено много, за да ги прочете, да не говорим да запомни, а за копиране на такава купчина просто и дума не можеше да става.

Да задигне папките категорично не беше възможно.

Кринц приклекна и започна да ги разглежда напосоки с надеждата да извади късмет. Може би щеше да попадне на нещо, с което да си заслужи стоте хиляди долара. Веднага си даде сметка, след като погледна една-две папки, че Мия Дженсън е следила и наблюдавала Капитол Груп от месеци, ако не и от по-отдавна. Имаше финансовите отчети на фирмата за три години назад. Като частна фирма, която не се търгува на борсата, Капитол Груп не беше длъжна да се регистрира в Комисията по ценните книжа, но трябваше да представя всички данни в отдела за държавни поръчки на Пентагона всеки път когато участваше в обявен търг.

Мия обаче разполагаше с нещо повече. Кринц видя имена и биографични данни на основните играчи, протоколите от всички заседания на комисиите на Конгреса, посветени на полимера, куп материали за фирма на име „Арван Кемикълс“ и така нататък. Благодарение на дългия си опит в кабинета на главния инспектор той разбра какво държи в ръцете си — Мия усърдно и педантично сглобяваше гигантско обвинение.