Хари Потър и огненият бокал

— Току-що я поканих да дойде с мен — тъжно продължи Хари. — Тя ми го съобщи.

Усмивката на Джини внезапно се стопи.

— Нещо не е наред — избухна Рон. — Само ние сме още без дами. Е, ако не се брои Невил. Хей, познай кого е поканил той! Хърмаяни!

— Моля? — възкликна Хари, озадачен от неочакваната новина.

— Да, истина е — разсмя се Рон и лицето му се оживи. — Самият той ми го каза след часа по отвари. Защото била толкова мила да му помага с домашните и така нататък… Обаче тя му отговорила, че вече била поканена. Ха! Как не! Просто не е искала да ходи с Невил… То кой ли би искал?

— Недей! — ядоса се Джини. — Не му се присмивай…

Точно в този миг Хърмаяни влезе през отвора зад портрета.

— Защо не бяхте на вечеря? — попита тя и тръгна към тях.

— Защото… ъъъ… Спрете да се хилите вие двамата! Защото току-що са били отхвърлени от момичетата, които поканили — обясни Джини.

Смехът на Хари и на Рон секна.

— Много мило, Джини — кисело рече брат й.

— Всички красавици са вече поканени, нали, Рон? — насмешливо се обади Хърмаяни. — Елоиз Миджън напоследък не изглежда толкова зле, а? Е, все някъде някоя ще приеме.

Но Рон се бе втренчил в Хърмаяни, като че я виждаше в някаква нова светлина.

— Хърмаяни, Невил е прав… ти си момиче…

— Каква наблюдателност! — язвително отвърна тя.

— Е… защо да не бъдеш дама на един от нас?

— Не, не мога — отсече Хърмаяни.

— Хайде де! — нетърпеливо настоя Рон. — Трябва да имаме партньорки. Всички други имат, а ние ще приличаме на глупаци.

— Не мога да дойда с вас — изчерви се Хърмаяни. — Вече си имам кавалер.

— Не е вярно! — възрази Рон. — Казала си го само за да се отървеш от Невил!

— Така ли? — В очите на Хърмаяни проблясваха опасни пламъчета. — Ако ти, Рон, едва след три години все пак забеляза, че съм момиче, това не значи, че никой друг не е забелязал!

Рон я зяпна. После отново се разсмя.

— Добре де, добре, знаем, че си момиче — рече той. — Нали се разбрахме! Ще дойдеш ли?

— Вече ти казах! — разгневи се Хърмаяни. — Ще ходя на бала с друг!

И тя се втурна към спалните на момичетата.

— Лъже! — решително заключи Рон и я проследи с поглед.

— Не лъже — тихо рече Джини.

— Тогава кой ще й е кавалер? — рязко попита Рон.

— Няма да ти кажа. Това си е нейна работа — заяви Джини.

— Добре де… — Рон изглеждаше като попарен. — Почва да ми писва. Джини, ти може да бъдеш дама на Хари, а аз…

— Не мога — отвърна Джини и пламна. — Ще бъда с… Невил. Той ме покани, след като Хърмаяни му отказа, и аз си помислих… е… иначе нямаше да мога да отида. Нали не съм в четвърти курс. — Тя изглеждаше много нещастна. — А сега ще ида да вечерям — каза тихо, стана и тръгна с наведена глава към портрета.

Рон зяпна Хари и викна:

— Какво им става на всички!

Но Хари бе видял, че Парвати и Лавендър влизат през отвора зад портрета. Бе назрял моментът за решителни действия.