Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Но с какво разполагат в хладилниците на лондонската морга? Седем обезглавени тела и една отрязана глава. За пет от тях е доказано, че са били замразени при температури, близки до абсолютната нула — знаменателно съвпадение с проучванията на Мери Рицо Йорк.
Въпрос на Маквей към видния микропатолог доктор Стивън Ричман: „Защо някой ще вземе да замразява глави и обезглавени тела при подобна температура, ако абсолютната нула изобщо е достижима?“
Категоричен отговор на Ричман: „За да ги съедини.“
Нима преди почти трийсет години Ервин Шол е хвърлял огромни средства в експериментални изследвания по микрохирургия с намерението да присажда замразени глави върху замразени тела? И ако да, защо е държал всичко в такава тайна, че дори заповядвал да бъдат убити изследователите?
Заради патентите?
Може би.
Но както знаят всички — благодарение на проучванията, извършени от лондонската полиция из цяла Великобритания и неотдавнашните телефонни разговори на Нобъл с доктор Едуард Л. Смит, президент на Американското крионично дружество и Акито Сато, президент на Далекоизточния крионичен институт — никъде по света не са правени подобни криохирургични експерименти.
Докато здрачът се спускаше над Лондон, тримата седяха един срещу друг в служебния кабинет на Нобъл. Маквей бе захвърлил каскетчето, но още носеше пуловера „Евро-Дисни“, а Озбърн бе сменил френското пожарникарско наметало с вехт мундир на лондонски полицай.
По време на разговора бяха получили съобщение, че след щателно проучване по целия свят не е открит нито един патент за програмно осигуряване или апаратура, свързана с микрохирургични операции от въпросната категория.
Отдел „Борсови машинации“ бе натоварен да проучи подробно компаниите, в които са работили жертвите на Мериман, но все още нямаше резултат.
На вратата лекичко се почука и в кабинета влезе секретарката на Нобъл Елизабет Уелс — метър и осемдесет, четирийсет и три години, стара мома. Носеше върху поднос чашки, лъжички, каничка мляко, сребърна захарница, чайник и кафеник.
— Благодаря, Елизабет — каза Нобъл.
— Няма защо, сър.
Тя се изпъна в пълен ръст, стрелна поглед към Озбърн и излезе.
— Май че й допаднахте, доктор Озбърн. Между нас казано, много е сексуална. Чай или кафе?
— Чай, моля — усмихна се Озбърн.
Край прозореца Маквей разсеяно гледаше как долу някакъв дребен мъж разхожда две кучета и почти не усети забавната сценка зад гърба си.
— Кафе, Маквей? — запита Нобъл малко по-високо.
Той рязко се обърна и тръгна към бюрото. Стъпваше решително, в очите му пламтеше хладен блясък.
— През всички тия години неведнъж ми се е случвало в един или друг момент на разследването да се почувствам пълен идиот, защото внезапно нещо ме цапардосва по главата, а би трябвало да го забележа от самото начало. Обаче този път ще ти кажа, Йън, че всички заедно изтървахме най-важното. Ти, аз, доктор Майкълс, даже доктор Ричман.
Бучката захар в ръката на Нобъл застина над чашката.
— За какво говориш?
— За живота, по дяволите! — Маквей се озърна към Озбърн, сякаш го приканваше да се включи в разговора, после решително опря длани върху бюрото пред Нобъл. — Не би ли допуснал, че ако някой работи толкова години, за да усъвършенства метод за съединяване на глава и тяло, крайната цел ще бъде не самата операция, а съживяването на получения резултат. Това ново същество, този Франкенщайн да се събуди за живот.
Нобъл пусна бучката в чая си.
— Да, но защо?
— Нямам представа. Но иначе защо ще го правят? — Маквей се завъртя към Озбърн. — Представете си целия процес от медицинска гледна точка. Как би протекъл?
— Просто. Поне на теория. — Озбърн се облегна назад в червеното кожено кресло. — Възстановяваме температурата на замразеното тяло. От минус двеста и седемдесет до 36.6 над нулата. За да се извърши операцията, кръвта трябва да бъде източена. При размразяването тя се подава отново. Най-сложното ще е да се постигне равномерно размразяване.
— Но все пак е възможно? — запита Нобъл.
— Бих казал, че ако са намерили начин да преодолеят първата трудност, втората вече е била преодоляна.
В този момент от факса върху старинното писалище зад Нобъл долетя шум. Сигналната лампичка светна и машината започна да подава текст.
Беше докладът на отдел „Борсови машинации“.
Маквей и Озбърн едновременно пристъпиха зад гърба на Нобъл, за да следят пристигащата информация.