Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Щом самолетът спря близо до контролната кула, Нобъл и майор Авнъл изскочиха навън и се отправиха към малката сграда, служеща за чакалня.
Нобъл нямаше представа с какво ще се сблъска. Още от първия си работен ден всяко ченге на света опознава на свой гръб капризната полицейска съдба. В това отношение Лондон не се различава от Детройт или Токио. С гибелта на който и да било полицай при изпълнение на служебните задължения загива частица от всички негови униформени колеги, защото биха могли да са на негово място. Това може да сполети всеки от тях — всеки ден, по всички краища на света. Ако в края на дежурството още си жив и здрав, значи имаш късмет. И така продължаваш — ден за ден. Ако издържиш докрай, пенсионираш се и навлизаш в старостта, като се мъчиш да не мислиш за всички други ченгета, които може да нямат твоя късмет. Такъв е полицейският живот, независимо от поста. Но не и за Маквей. Той беше друг — от ония ченгета, които надживяват всички и продължават да служат, ако ще да са навършили деветдесет и пет. Неоспорим факт. Такъв го виждаха всички, такъв се виждаше и самият той, въпреки непрестанното си мърморене. Лошото бе, че Нобъл имаше мрачно предчувствие. Наоколо надвисваше трагедия. Може би затова бе решил да дойде с Кларксън и да доведе майор Авнъл — защото се чувстваше длъжник на Маквей.
Краката му сякаш се наляха с олово, докато пристъпваше към граничното гише да покаже на дежурния офицер служебната си карта от Специалния отдел. Още по-зле се почувства, когато двамата с Авнъл бутнаха стъклената врата и влязоха в чакалнята.
Тъкмо затова последното нещо, което очакваше да види, бе как Маквей чете сутрешния вестник на отсрещната пейка, нагизден с каскетче „Мики Маус“ и пуловер с емблемата на „Евро-Дисни“.
— Мили Боже! — възкликна Нобъл.
— Добро утро, Йън — усмихна се Маквей. Стана, прибра вестника под мишница и протегна ръка.
На пет-шест метра от тях, прилично сресан и все още облечен като пожарникар, Озбърн видя иззад вестника си как Нобъл стиска ръката на Маквей, после поклаща глава, отдръпва се и представя своя спътник. Маквей леко се завъртя към Озбърн и кимна. Веднага след това Нобъл, Маквей и майор Авнъл се отправиха към пистата.
Озбърн ги догони и четиримата заедно се качиха в самолета. Кларксън включи двигателя и поиска разрешение за излитане. В 8:27 машината се издигна без произшествия.
81.
Когато самолетът се гмурна в облаците над Мо, Маквей разказа как двамата избягаха от мястото на катастрофата и след като прекараха нощта в гората пристигнаха на летището малко преди седем и половина. Разигравайки ролята на турист, той купи каскетчето, пуловера и комплект за бръснене, после отиде в мъжката тоалетна, където го чакаше Озбърн. След грижливо избръсване Маквей замени сакото си с новия пуловер. Озбърн само се среса. С наболата брада и зацапаното пожарникарско наметало приличаше на изморен спасител, дошъл да посрещне някого. След това им оставаше само да чакат.
Нобъл поклати глава и се усмихна.
— Маквей, ти си невероятен тип. Невероятен.
— Ами! — възрази Маквей. — Просто късметлия.
— То си е същото.
Нобъл го остави да си почине няколко минути, после извади фонограма от разговора с Бени Гросман. През двата часа полет Маквей изчете всичко от край до край, препрочете го, обмисли фактите и накрая обяви на всеослушание изводите си.
Фактите бяха следните:
Бащата на Пол Озбърн проектира и създава прототип на скалпел, който може да остава изключително остър дори при невероятно ниски температури. Категория: ИНСТРУМЕНТИ.
Следващият факт според Бени Гросман: Александър Томпсън от Шеридан, Уайоминг, разработва компютърна програма за управление на машина, която може да насочва скалпел при фантастични микрохирургически операции. Категория: ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Дейвид Брейди от Глендейл, Калифорния, проектира и създава електронен механизъм, който не отстъпва на човешка ръка и може да контролира скалпела по време на операция. Категория: ИНСТРУМЕНТИ.
Мери Рицо Йорк от Ню Джърси експериментира с газове, които могат да охлаждат околната среда поне до 269 градуса под нулата. Категория: ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ.
Всичко това става през периода от 1962 до 1966 година. Всеки учен работи сам. При завършването на всеки проект неговият автор бива ликвидиран от Албърт Мериман. Както признава самият Мериман пред Озбърн, човекът, което го наема за тази работа, е Ервин Шол. Бивш имигрант, който по онова време вече разполага със средства и делови опит, за да финансира експерименталните проекти чрез подставени компании. Според ФБР въпросният Ервин Шол от десетилетия насам е личен приятел на всички американски президенти, което го прави почти недосегаем.