Денят след утре

Немислимо бе човек даже да си въобрази подобно нещо, камо ли да го постигне.

След трийсет години смъртта на баща му най-сетне бе разгадана. Но отговорът бе такъв, какъвто не би могъл да предположи даже в най-безумните си фантазии. И ако не беше свидетелството на Залетл, този отговор би останал само част от преживяното на Юнгфрау — илюзия, халюцинация, кошмар, породен от ужасите на собственото му въображение. Но след като бе видял записа, вече не можеше да се съмнява, че всичко е било истина. И то проясняваше не само смъртта на баща му, но и отчаяното пътешествие на Фон Холден към тайните тунели в дълбините на ледника.

Стори му се, че чува гласа на Залетл: „Ние отгледахме двама младежи… Чисти арийци по рождение, с грижливо проверена генетична структура… едни от най-великолепните човешки екземпляри… на двайсет и четири години… един от младежите ще бъде избран… подготвен за операцията… месия на новия Райх.“

— Хей, мистър, цял се измокрихте! — подвикна откъм брега някакво хлапе.

Но Озбърн не чуваше. Отново беше на Юнгфрау и Фон Холден падаше към него, продължавайки да стиска кутията, която бе донесъл от Берлин.

— Für Übermorgen! За деня след утре! — изкрещя Фон Холден.

После кутията се изплъзна от ръцете му, Фон Холден прелетя отвъд ръба и потъна в ледения мрак, сякаш завинаги изличен от реалността. Но кутията падна в снега близо до Озбърн, продължавайки да се търкаля по инерция. Капакът се разтвори в движение и разкри съдържанието. И миг преди кутията да изчезне в пропастта, Озбърн ясно видя какво има вътре. Онова, което бе премълчал Залетл. Онова, което и Озбърн щеше да премълчи, защото никой не би му повярвал. То бе истинската причина за съществуването на Übermorgen. Движещата сила. Ядрото.