Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
„Майкротаб“, Уолтъм, Масачузетс. Дейността прекратена през юли 1966. Контролирана от „Уентуърт продъктс лимитед“, Онтарио, Канада. Директори: Ърл Семюълс, Еван Харт, Джон Харис. И тримата от Бостън, Масачузетс. Починали през 1966.
„Уентуърт продъктс лимитед“, Онтарио, Канада. Дейността прекратена през август 1966. Частна компания. Собственост на Джеймс Толмидж от Уиндзър, Онтарио. Починал през 1967.
„Алама стийл лимитед“, Питсбърг, Пенсилвания. Дейността прекратена през 1966. Финансирана от „Уентуърт продъктс лимитед“, Онтарио, Канада. Директори: Ърл Семюълс, Еван Харт, Джон Харис.
„Стандард текнолъджис“, Пърт Амбой, Ню Джърси. Финансирана от „ТЛТ интернешънъл“, Парк авеню 10, Ню Йорк, Ню Йорк. Директори: Ърл Семюълс, Еван Харт, Джон Харис.
„ТЛТ интернешънъл“, собственик на презокеански линии „Омега“, Хановер скуеър 17, Мейфеър, Лондон, Великобритания. Главен акционер Харалд Ервин Шол, Хановер скуеър 17, Мейфеър, Лондон, Великобритания.
— Ето го! — победоносно възкликна Нобъл.
Факсът продължаваше:
ТЛТ прекратява дейността през 1967. Закупена от акционерно дружество „Голц дивелопмънт груп“, Дюселдорф, Германия през 1966.
„Голц дивелопмънт груп“ (ГДГ) — акционерно дружество. Главни акционери: Харалд Ервин Шол, Хановер скуеър 17, Мейфеър, Лондон, Великобритания; Густав Дортмунд, Фридрихщадт, Дюселдорф, Германия. Президент от 1978 — Конрад Пайпер, Райхщрасе 52, Шарлотенбург, Берлин, Германия. (Забележка: през 1981 ГДГ закупува холдинговата компания „Люсън интернешънъл“, Бейсуотър роуд, Лондон, Великобритания.)
КРАЙ
Нобъл се завъртя на стола и погледна Маквей.
— Е, скъпият мистър Шол може да се окаже не чак дотам недосегаем, колкото смята вашето ФБР. Знаеш кой е Густав Дортмунд…
— Шеф на централната германска банка — каза Маквей.
— Правилно. А през осемдесетте години „Люсън интернешънъл“ беше основен доставчик на стомана, оръжейни части и строителни специалисти за Ирак. Обзалагам се, че по онова време господата Шол, Дортмунд и Пайпер са станали много богати хора, ако вече не са били такива.
— Ако разрешите — пристъпи към тях Озбърн с новия брой на „Пипъл“, който бе открил между пресата върху страничната масичка.
Под озадачения поглед на Маквей той отмести чашата на Нобъл и разтвори списанието. Върху две вътрешни страници бе отпечатана голяма рекламна снимка за новата плоча на една от най-популярните рок-певици. Облечена с мокра прозрачна рокля, младата звезда яздеше огромна косатка, изхвръкнала над водата.
Нобъл и Маквей гледаха с недоумение.
— Не знаете, а? — усмихна се Озбърн.
— Какво да знаем? — запита Маквей.
— Вашият Конрад Пайпер.
— Какво общо има това с Конрад Пайпер? — изръмжа Маквей. Нямаше ни най-малка представа накъде бие Озбърн.
— Съпругата му е Маргарете Пайпер, една от най-могъщите жени в шоу-бизнеса. Ръководи огромна агенция за издирване на таланти и стои зад младата дама върху косатката, както навярно и зад още дузина от най-прочутите млади фигури в сферата на рока и видеото. И… — Озбърн помълча, — върши всичко това от таванския кабинет на своята реставрирана резиденция от XVII век в Берлин.
— Откъде знаете, за Бога? — смая се Нобъл.
Озбърн затвори списанието и го метна върху страничната масичка.
— Мистър Нобъл, аз работя като хирург-ортопед в Лос Анджелис. Половината ми пациенти са хлапета под двайсет години, пострадали на игрището. Да не мислите, че подбирам списания за чакалнята както ми падне?
— Да не би наистина да ги четете?
— И още как — ухили се Озбърн.
82.
Поради намалена видимост Кларксън бе променил плана за полета и кацна край Рамсгейт, малко отвъд Ламанша, тоест на сто й петдесет километра югоизточно от първоначалната си цел. Тази случайна промяна обърка цялата операция на Фон Холден.
Един час след като ST95 излетя от Мо, чистачът на аерогарата откри сакото на Маквей в кофата за смет в мъжката тоалетна. След броени минути парижкият сектор сектор бе уведомен, а четвърт час по-късно Фон Холден пристигна да търси „сакото на чичо си“ в бюрото за намерени вещи. Преди да се отърве от дрехата, Маквей благоразумно бе откъснал етикета. Но не бе съобразил, че хастарът е протрит едва забележимо от постоянното търкане в дръжката на револвера, а Фон Холден знаеше от опит, че нищо друго не може да протрие хастара на сако по този начин.
Фон Холден се върна в хотела, докато парижкият сектор започваше да проверява маршрутните планове на всички самолети, напуснали Мо през този ден. В 9:30 установиха, че английска „Сесна“ с номер ST95 от Бишоп’с Стортфорд е кацнала в 8:01 и двайсет и шест минути по-късно е отлетяла обратно по същия маршрут. Не можеха да бъдат сигурни, но имаха пълно основание да вдигнат по тревога лондонския сектор. Около три следобед оперативните сътрудници откриха ST95 на летище Рамсгейт, а лондонските служби установиха собственика — малка земеделска кооперация в западното градче Бат. Оттам нататък следата се губеше. След кацането пилотът бе обещал, че ще дойде да прибере самолета веднага, щом времето се оправи. После се бе качил на автобуса за Лондон заедно с още един мъж. Нито един от двамата не съвпадаше по описание с Маквей или Озбърн. Информацията веднага бе предадена на парижкия сектор, откъдето я препратиха до „Луго“, който вече пътуваше за Берлин. В 18:15 лондонският сектор получи снимките на двамата бегълци с изрична заповед да ги издирва навсякъде.