Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
— Озбърн! Какво правите, дявол да ви вземе? Отворете тая проклета врата!
— Добре ли сте? — подвикна Озбърн.
— Нищо ми няма, по дяволите, само ме измъкнете оттук!
Смехът секна също тъй бързо, както бе налетял. Все още облечен като пожарникар, Озбърн изтича нагоре по насипа. С деловита крачка мина покрай група войници с автомати и се отправи към спасителите. Под блясъка на прожекторите откри къс железен лост. Скри го под наметалото и тръгна обратно. Преди да слезе надолу, той спря и се озърна. Никой не го наблюдаваше.
Пет минути по-късно с трясък и скърцане на метал вратата изхвръкна от пантите и Маквей излезе на чист въздух. Беше омачкан и чорлав, вонеше ужасно и под окото му тъмнееше грамадна синина. Но ако се изключи наболата четина по брадата, изглеждаше невероятно добре.
Озбърн се ухили.
— Случайно да се казвате Ливингстън?
Маквей искаше да каже нещо, но в този миг зърна горе на насипа двата огромни крана да разчистват останките под ярките прожекторни лъчи. Не трепна, просто погледът му остана прикован.
— Боже Господи — прошепна той.
Най-сетне извърна очи към Озбърн. Нямаше значение кои са, нито защо са тук. Бяха живи, докато други нямаха това щастие. Двамата се прегърнаха и останаха така безкрайно дълго. Това бе нещо повече от спонтанен жест на дружба и облекчение. Беше духовна подялба на онова загадъчно чувство, което могат да разберат само хора, минали под сянката на смъртта и излезли невредими.
79.
Фон Холден седеше самичък в барчето на хотел „Мо“, пиеше перно със сода и слушаше как група гръмогласни журналисти си разменят истории за катастрофата. Привечер заведението бе станало пристанище за най-опитните репортери и повечето от тях все още поддържаха по радиотелефоните връзка със своите колеги на местопроизшествието. Ако се случеше нещо, те — а заедно с тях и Фон Холден — щяха да узнаят след част от секундата.
Фон Холден погледна ръчния си часовник, после часовника над бара. От пет години насам неговият „Лекутр-аналог“ не бе показал нито секунда отклонение от берлинския цезиев часовник. А цезиевите часовници отмерват времето с точност плюс-минус една секунда на три хиляди години. Беше 21:17. Часовникът над бара изоставаше с минута и осем секунди. Отсреща някакво момиче с късо подстригана руса коса и още по-къса поличка пушеше и пиеше вино с двама мъже на около двайсет и пет години. Единият беше мършав, носеше очила с масивни рамки и приличаше на студент от горните курсове. Другият беше по-едър, облечен със скъп панталон и кафяв кашмирен пуловер, по раменете на който се спускаха дълги черни къдрици. Както беше отметнал стола върху двата задни крака и жестикулираше непрестанно по време на целия разговор, спирайки само колкото да запали цигара и да метне кибритената клечка в пепелника, той приличаше на богат и разглезен плейбой. Младата жена се казваше Одет. Беше на двайсет и две години, отлична специалистка по взривно дело. Именно тя бе заредила експлозива на релсите. Плейбоят и мършавият очилат младеж бяха международни терористи. Тримата работеха в парижкия сектор и очакваха заповеди от Фон Холден в случай, че Озбърн и Маквей бъдат открити живи.
Фон Холден разбираше, че самото им присъствие тук е изключителен късмет. Парижкият сектор бе загубил няколко часа в търсене на Маквей и Озбърн. Едва малко след шест сутринта един касиер ги засече на Гар дьо л’Ест и Фон Холден бе предупреден, че имат билети до Мо за влака в 6:30. Отначало Фон Холден се поколеба дали да не ги убие на гарата, но веднага отхвърли мисълта. Времето не достигаше за подготовка на нападението. А дори и да имаше време, нямаше никаква гаранция за успех, отгоре на всичко рискуваха да попаднат под ударите на специалните части. По-добре беше да изберат друг подход.
В 6:20, десет минути преди влакът да тръгне от Гар дьо л’Ест, един самотен мотоциклетист напусна Париж по магистрала N3. Носеше четири пакета пластичен експлозив С4 за Одет, която го чакаше върху насипа на три километра източно от Мо.
Броени минути преди влакът да достигне насипа, двамата с общи усилия успяха да заредят експлозива и незабавно побягнаха през полето. Три минути по-късно тежестта на локомотива задейства детонаторите и целият влак полетя надолу по насипа със сто и двайсет километра в час.
Някой би възразил, че със същия успех можеха да изместят една от релсите — така биха постигнали подобен резултат, но всичко би приличало на нещастен случай.
И да, и не.
Случайна или предизвикана, сама по себе си една катастрофа не гарантира смъртта на всички пътници. При първоначалното разследване изместената релса лесно може да остане незабелязана. А един отявлен терористичен акт може да се припише на стотици различни организации. Мощна бомба, подхвърлена по-късно в болничната палата при оцелелите, само би потвърдила, че става дума за типичен тероризъм.