Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
След като погледна часовника още веднъж, Фон Холден стана, излезе от бара, без да поглежда триото и се изкачи с асансьора към стаята си. Преди да напусне Париж бе поръчал да му доставят ретушираните снимки на Озбърн и Маквей, които бяха отпечатали вестниците. По пътя за Мо ги бе проучил внимателно, тъй че сега усещаше много по-ясно с кого си има работа.
Беше решил, че ако му се наложи да вземе пряко участие в акцията, Пол Озбърн ще е сравнително безопасен противник. Бяха приблизително на една и съща възраст и по слабото лице можеше да се предположи, че Озбърн е в сравнително добра физическа форма. Но приликите свършваха дотук. Човек, трениран в прийомите на ръкопашния бой, има характерен поглед. При Озбърн нямаше подобно нещо. Погледът му по-скоро би могъл да се нарече „завеян“.
С Маквей не беше така. Възрастта и наднорменото тегло нямаха значение. Фон Холден мигновено видя онова, което му бе позволило да убие Бернхард Офен. Около него се излъчваше нещо, неприсъщо на обикновените хора. Всичко видяно и извършено през дългата полицейска кариера се бе събрало в очите му и Фон Холден инстинктивно усети, че щом захапе веднъж в пряк или преносен смисъл, този човек никога не пуска. В Спецназ го бяха учили, че има само един начин да се справиш с противник като Маквей — да го убиеш още в първия миг. Не го ли сториш, ще съжаляваш завинаги.
Фон Холден влезе в стаята, заключи вратата и седна до масичката. Извади от куфарчето си миниатюрна късовълнова радиостанция. Включи я, набра кода и зачака. За да получи свободен канал бяха необходими осем секунди.
— Луго — изрече той кодовото си име.
— Екстаз — добави след миг наименованието на операцията, която бе започнала с Албърт Мериман и сега се концентрираше около Маквей и Озбърн.
— СЕО — завърши той със съкращението за „Сектор Европейска общност“. — Nichts34.
След тия думи Фон Холден набра кода за край на съобщението и изключи радиостанцията. Току-що бе информирал Сектор Европейска общност в Организацията, че няма потвърждение за ликвидирането на бегълците от операция „Екстаз“. Официално двамата продължаваха да се водят „в неизвестност“ и всички сътрудници на СЕО трябваше да бъдат в бойна готовност.
Фон Холден остави радиостанцията, изгаси лампата и погледна през прозореца. Чувстваше се изморен и излъган. Досега трябваше да са открили поне един от двамата. Бяха ги видели да се качват на влака, а между Париж и Мо нямаше спирки. Или все още лежаха под останките, или бяха изчезнали като магьосници.
Той седна на леглото и включи нощната лампа, после се пресегна към телефона и набра номера на Джоана в Цюрих. Не беше я виждал от онази нощ, когато тя избяга от апартамента му гола и истерична.
— Джоана, обажда се Паскал. По-добре ли си? — За миг не чу нищо. — Джоана?
— Не се чувствах добре — каза тя.
Фон Холден усети в гласа й отчуждение и страх. Разбира се, тя знаеше, че нещо е станало през онази нощ. Но нямаше истински спомени, тъй като предварително бе получила сложна комбинация от упойващи препарати. Не можеше да помни нищо друго, освен че е изпитала халюцинации, напомнящи ефекта на ЛСД.
— Много се тревожех за теб. Исках да позвъня по-рано, но нямах възможност… Право да си кажа, оная вечер ми заприлича на ненормална. Сигурно е от часовата разлика, пък и май беше попрекалила с коняка. — Той се разсмя. — И със страстите, не мислиш ли?
— Не, Паскал — гневно отвърна тя. — Не беше това. Налага се да работя изключително много с господин Либаргер. Изведнъж на някой му скимна, че до петък трябвало да върви без бастун. Изобщо не ми казват защо. Не знам какво стана оная вечер. И не ми харесва да претоварвам господин Либаргер. За него е вредно. А най-много ме дразни тоя господарски тон на доктор Залетл.
— Джоана, чакай да ти обясня. Моля те. Мисля, че доктор Залетл се държи така, защото е нервен. В петък господин Либаргер ще трябва да говори пред най-големите акционери на своята корпорация. Успехът и бъдещите насоки на цялата компания зависят от това, дали ще повярват, че е способен отново да заеме предишния ръководен пост. Залетл е напрегнат, защото отговаря за цялостното възстановяване на господин Либаргер. Разбираш ли?
— Да… Не. Съжалявам, не знаех… Но това все още не е причина за…
— Джоана, господин Либаргер ще трябва да говори в Берлин. В петък всички отлитаме за там с личния му самолет — ти, аз, господин Либаргер, Ерик и Едуард.
34
Нищо (нем.), бел. авт.