История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Същевременно това съсредоточаване на силите на германците при Сталинград все повече изчерпва резервите им за защитата на фланговете, която вече е твърде изтощена от това, че се е разпростряла на близо 650 км — от Воронеж покрай бреговете на Дон до дъгата при Сталинград и от там до Терек през степите на Калмикия. Голата пустош пречи на руснаците да организират контраудар по второто направление, но не такова е положението в сектора при Дон който, въпреки че е прорязан от реката, може да стане много уязвим, когато тя замръзне или когато руснаците открият незащитени места за форсирането и. Освен това те успяват да запазят едно предмостие на Дон близо до Серафимович на 160 км западно от Сталинград.
Възможностите, които крие този прекалено дълъг фланг, са изследвани от малки пробни атаки, които руснаците организират от август нататък. Те им показват колко тънка е германската защита и че тя е поверена предимно на съюзниците на Германия: на унгарци — от Воронеж на юг, на италианци — около точката, в която фронтът завива на изток близо до Новая Калитва, и на румънци — близо до последната извивка на юг, западно от Сталинград, а и отвъд Ста-линград. По този дълъг фланг има малко германски полкове и много рядко дивизии, разположени между позициите на съюзниците им. Секторите, зае-мани от една дивизия, достигат до 65 км дължина и при това няма добре укре-пени позиции. Железопътните центрове често се намират на 160 и повече ки-лометри зад фронта, а теренът е толкова гол, че е трудно да се намери дървен материал за изграждане на отбранителни съоръжения.
Отчитането на тези смущаващи пречки кара германския Генерален щаб да заяви на Хитлер през август, че през зимата позициите при Дон няма да могат да бъдат задържани. Предупреждението не е взето под внимание. Всички отбранителни мерки са подчинени на задачата да бъде превзет Сталинград.
Ограничаването на възможностите за маневриране става още по-очевидно в края на септември, когато германците проникват в разпръснатите около града предградия, а по-късно — и в промишления район. Въвличането в улични боеве винаги затруднява настъплението и е особено възпиращо за армия, чието превъзходство се състои най-вече в по-големите й възможности за маневриране. Същевременно в защитата се включват работнически отряди, ко-ито се сражават с ожесточението на хора, чиито домове са заложени на карта. При тези обстоятелства местната подкрепа се оказва важно допълнение към силите на защитниците — 62-ра армия, командвана от генерал Чуйков, и част от 64-та армия под командването на генерал Шумилов, в критичните седмици, преди притокът от подкрепления да постави началото на обрат в ситуацията. В сраженията западно от Дон 62-ра армия понася много тежки загуби, а генерал Ерьоменко, който отговаря за целия сектор, намира твърде малко подкрепления, с които да ги компенсира.
С влизането на германците в индустриалния район настъплението им пре-минава в поредица от локални атаки, които намаляват силата на натиска им. Възражда се и един навик, към който имат слабост командирите от старата школа с манталитет на пехотинци. Те използват танковете на малки групи, вместо да ги употребят за нанасяне на масиран удар. В повечето атаки участват по 20–30 или най-много по 100 танка, което означава само един танк срещу 300 сражаващи се бойци. При такива пропорции е естествено противотанковите оръжия да надделеят. Но макар да говорят за лоши тактически умения, тези нищожни количества разкриват и нарастващ недостиг на материални ресурси. Това се отнася в същата степен и за подкрепата от въздуха. Германците изпитват недостиг на двата вида техника, на които главно се разчитали при досегашните си успехи. В резултат бремето, което трябва да носи пехотата, става по-тежко и цената на всяко следващо настъпление — по-висока.
На пръв поглед със свиването на обръча и приближаването на врага към сърцето на града положението на защитниците става все по-опасно и дори отчайващо. Най-критичният момент е на 14 октомври, но германската атака е спряна от 13-а гвардейска дивизия на генерал Родимцев. Дори след преодо-ляването на този критичен момент положението остава сериозно, защото сега гърбът на защитниците е толкова близо до Волга, че не остава място за по-емане на удара. Те вече не могат да отстъпват земя, за да печелят време. В тяхна полза обаче работят важни фактори.
Бойният дух на нападателите е сломен от увеличаващите се загуби, от нарастващото чувство за безизходица и от приближаването на зимата, а ре-зервите им са така изцяло ангажирани, че прекалено разпрострените флангове съвсем загубват гъвкавостта си. Така те стават все по-уязвими за контраудара, който руското командване подготвя, струпвайки достатъчно резерви срещу прекалено изтощения противник.