История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Това налага германският контраудар в средата на декември да бъде нанесен от югозапад, отвъд Дон, откъм Котелниково към Сталинград. Силите за него са събрани набързо под командването на щаба на водената от Манщайн 11-а армия, която трябва да бъде изтеглена от групата армии „Център“ Така 11-а армия на Манщайн се преименува армейска групировка „Дон“. Малката и чис-леност едва ли оправдава такова внушително наименование. За опита си да облекчи положението при Сталинград той разчита на оскъдни резерви, включи-телно на 6-а танкова дивизия, която е докарана с влакове от Бретан, Франция.
Чрез умела тактика Манщайн използва до краен предел възможностите на танковете си и успява да се вреже дълбоко в руските отбранителни позиции. Това набързо подготвено настъпление обаче е спряно на 50 км от обсадената армия, а след това постепенно е изтласкано назад от руския натиск по фланга. С осуетяването на този опит всяка надежда за облекчаване на положението на Паулус отпада, тъй като германското командване няма резерви за друг опит. Все пак Манщайн се задържа на твърде уязвимите си позиции максимално дълго, дори повече, отколкото е безопасно, за да прикрива снабдяването по въздуха, чрез което на обречената армия се изпращат оскъдни доставки.
Междувременно на 16 декември руснаците започват нова външна обходна маневра далеч на запад. Генерал Голиков, командващ Воронежкия фронт, ата-кува с левия си фланг и преминава на много места по средното течение на Дон в участък от 100 км между Новая Калитва и Монастиршчина — район, който се държи от 8-а италианска армия. Като преминават на разсъмване покрития с дебел лед Дон, танковете и пехотата настъпват след тежка артилерийска подготовка, която вече е обърнала в бягство много италианци. Снежните виелици заслепяват малкото останали да се съпротивяват италианци и те не могат да спрат руснаците, които бързо настъпват на юг към Милерово и Донец. По същото време силите на Ватутин нанасят удар югозападно от Чир към Донец. За седмица настъплението от двете страни помита противника от почти целия коридор Дон-Донец. Защитата е твърде тънка, а настъплението — прекалено бързо за вземане на много пленници, но в следващия етап големи части от отстъпващата германска армия са настигнати, разбити и обкръжени. В края на втората седмица, с която идва и краят на годината, в капана попадат общо 60 000 души.
Атаката застрашава тила на всички германски армии по долното течение на Дон и в Кавказ. Обаче дълбокият сняг и упоритата съпротива на германците при Милерово и при няколко други комуникационни центъра северно от Донец отклоняват временно опасността. Въпреки това тя е толкова осезаема и толкова вероятна, че накрая Хитлер е принуден да си даде сметка за неизбежността на катастрофа, по-голяма дори от обкръжението при Сталинград, ако продължава да настоява за реализацията на своята мечта да завладее Кавказ и да иска намиращите се там армии да продължават да се държат ( когато флангът им е изложен на опасност 1000 км по-назад). Така през януари им е изпратена заповед да се изтеглят. Решението е взето точно навреме, за да се измъкнат, преди пътят им за отстъпление да бъде отрязан. Успешното им изтегляне продължава войната, но предшества фактическата капитулация на армиите при Сталинград, като ясно показва на света, че германската приливна вълна се отдръпва.
Ходът на руската контраофанзива е белязан от умението, с което генерал Жуков избира местата за пробивите си както от психологическа, така и от топографска гледна точка. Той нанася удари по слабите места на противника което се отразява зле не бойния му дух. Освен това вкарва в действие алтер-нативни заплахи, когато атакуващите му части губят инициативата и възмож-ността да разгромят напълно противника. След като концентрираната атака започва да намалява възможностите си да изтощи съпротивителните сили на врага, той подновява първоначалния й ефект чрез поредица от атаки на широк фронт, чиято цел е да продължат да поддържат напрежението. Обикновено тази стратегия, при която контраофанзивата преминава в офанзива, носи по-добри резултати и по-малко изтощава собствените сили.