История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Въпреки огромните си загуби Русия разполага с много по-големи резерви от жива сила отколкото Германия. Тя изпитва сериозен недостиг най-вече на снаряжения дължащ се на загубите през 1941 г., които отчасти стават причина и за пораженията през 1942 г. Артилерията е недостатъчна, но до голяма степен е заменена от минохвъргачки, които се докарват на фронта с камиони.
Към края на лятото от новите заводи в тила, както и благодарение на амери-канските и британските доставки потокът от бойна техника се засилва. Съще-временно много по-широката мобилизация след началото на войната започва да дава плодове и потокът на нови дивизии от Азия се увеличава.
Фронтът при Сталинград е далеч на изток и снабдяването му с подкрепления и техника от изток е по-лесно. Това подпомага защитата на града и въпреки че директното изпращане на подкрепления е възпрепятствано от неудобното му положение, мощта на руските армии на северния фланг се увеличава.
Контаранатискът им на този фланг би променил равновесието доста по-рано, ако разполагаха с достатъчно основни оръжия за водене на съвременна война. Все пак това положение продължава да се отразява зле на германците, които са принудени да водят продължителна изтощителна битка и да използват ограничените си резерви от хора и техника, изразходвайки пропорционално повече сили.
Опасностите на целия този процес скоро са забелязани от германския ге-перален щаб. Когато се връща от ежедневните си разговори с Хитлер, Халдер често вдига ръце от отчаяние и безсилие, което показва на помощниците му, че е направил още един напразен опит да го вразуми. С приближаването на зимата аргументите му против продължаването на офанзивата стават по-настоятелни, а това се отразява още по-зле на нервите на Хитлер и прави все по-непоносими отношенията между двамата. При обсъждането на военнните планове фюрерът продължава с лекомисления си навик да движи с широк замах ръка над картата, въпреки че напредъкът сега е толкова незначителен, че почти не се забелязва на нея. След като все по-малко е в състояние да отстрани от пътя си руснаците, той все по-често проявява склонност да освобождава от онези съветници в кабинета, които си позволяват да му противоречат. Винаги е чувствал, че „старите генерали“ не възприемат с охота плановете му, и колкото по-неуспешни се оказват те, толкова повече той се убеждава, че пречка за това е Генералният щаб.
Така в края на септември Халдер се оттегля, последван от някои негови помощници, и е заменен от Курт Цайцлер — много по-млад човек, който преди това е бил началник-щаб на Рундщет на Запад. През 1940 г. Цайцлер става началник-щаб на танковата група на Клайст и благодарение до голяма степен на неговото смело планиране на снабдяването дългият преход на бронетан-ковите части от Рейн до Ламанш става възможен от логистична гледна точка. Но не само тези негови важни качества са определящи за избора му. Хитлер усеща, че ще му е по-лесно да работи с млад офицер по настъплението към Кавказ и Волга, особено след като внезапно го е издигнал до най-високия пост. Първоначално Цайцлер оправдава доверието, тъй като не безпокои Хитлер с непрекъснати възражения както Халдер. Но скоро и той започва да се безпокои и с намаляването на перспективата за превземане на Сталинград започва да спори с Хитлер, че идеята да се поддържа толкова далеч напред германски фронт е непрактична. Когато събитията потвърждават неговото предупреждение, съветите му започват вече да не се харесват на Хитлер и през 1943 г. той все повече страни от него, така че Цайцлер все по-малко има възможност да го съветва.
Същите основни фактори, които пречат на германската атака срещу Ста-линград, стават причина за фаталния обрат там, като помагат на бъдещата руска контраофанзива.
Колкото повече германците се приближават до града, толкова по-малки стават възможностите им за маневриране. Същевременно стесняването на фронта помага на защитниците да прехвърлят резервите си по-бързо в застрашените точки по скъсяващата се дъга. Наред с това германците губят преимуществото, на което са се радвали, от непредвидимостта на намеренията им. В началото на лятната кампания, когато стигат до Дон, изненадата им помага да парализират действията на защитата, обаче сега тяхната цел е очевидна и руското командване с по-голяма сигурност изпраща резерви там, където има нужда. Така увеличената концентрация на атакуващите сили при Сталинград има и обратен ефект, защото концентрираната атака среща концентрирана съпротива.