История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След като преминава долното течение на Дон, 1-ва бронетанкова армия на Клайст се отправя на югоизток по долината на река Манич, която е свързана с канал с Каспийско море. Като взривяват стената на големия язовир и навод-няват долината, руснаците моментално спират напредването на танковете. След двудневно забавяне германските сили успяват да преминат реката ипродължават да навлизат в Кавказ, разгръщайки се на по-широк фронт. Оку-ражени от липсата на съпротива и от открития терен, дясната колона на Клайст се отправя почти право на юг през Армавир към големия петролодобивен център Майкоп, на 300 км югоизточно от Ростов, и стига там на 9 август.
Същия ден авангардът на централната му колона влиза в Пятигорск, на 250 км източно от Майкоп в подножието на Кавказ. Лявата му колона се отправя още по на изток към Будьоновск. Напред са изпратени бързи мобилни под-разделения в резултат на което скоростта на това настъпление в началото на август отвъд Дон е страхотна.
Но то е забавено почти толкова внезапно, колкото внезапно се ускорява в началото. Основните причини са недостигът на гориво и планинският терен.
След време се прибавя и резултатът от битката за Сталинград, поглъщаща голяма част от силите, които биха могли да окажат решителна подкрепа на кавказкото настъпление.
Редовното снабдяване с гориво, необходимо за такова продължително при-движване напред, е трудно. При това доставките трябва да се правят по жп линията минаваща през теснината при Ростов, а широките руски релси трябва да бъдат сменени според стандартите на Централна Европа. Германците не се осмеляват да изпращат доставки по море, докато руският флот продължава да съществува. Една част е изпратена по въздуха, но тя не е достатъчна за поддържане на висока скорост на настъплението и основната част минава през железниците.
Планините са естествена бариера пред постигането на германската цел, а възпиращия им ефект е подсилен от все по-упоритата съпротива, на която германците се натъкват, когато навлизат в този район. Преди те лесно са за-обикаляли руските сили, опитващи се да попречат на настъплението, но сега предпочитат да се оттеглят, преди пътят им за отстъпление да бъде отрязан, вместо да продължат да се сражават упорито както през 1941 г. Промяната може би се дължи на по-гъвкава отбранителна стратегия, макар че от разпи-тите на военнопленници германското командване се убеждава, че се засилва тенденцията обградените войници да търсят начин да се върнат по домовете си, особено тези, които са от азиатската част на Русия.
Когато германците стигат Кавказ обаче, съпротивата става по-решителна. Отбраняващите се там войски се състоят до голяма степен от местни набор-ници които чувстват, че защитават собствените си домове, и добре познават планинския терен. Тези фактори засилват отбраната, а характерът на терена стеснява действията на нападателите и насочва досегашното настъпление на бронетанковите им сили на широк фронт по строго определени пътища.
Докато 1-ва танкова армия продължава фланговото си настъпление в Кавказ, 17-а армия я следва пеш през теснината при Ростов и се насочва на юг към брега на Черно море.
След завладяването на петролните полета на Майкоп кавказкият фронт отново е разделен и са поставени нови цели. На 1-ва танкова армия се пада да отговаря за главния участък между река Лаба и Каспийско море. Първата и цел е да завладее планинската отсечка на голямото шосе, което преминава от Ростов до Тбилиси, а втората — Баку, на брега на Каспийско море, 17-а армия отговаря за по-тясната ивица от Лаба до Керченския проток. Нейната първостепенна задача е да напредне на юг от Майкоп и Краснодар през западния край на кавказката планинска верига, за да завземе черноморските пристанища Новоросийск и Туапсе. Втората и задача е да си пробие път през крайбрежното шосе отвъд Туапсе и така да си отвори пътя към Батуми.
Крайбрежният път южно от Туапсе минава между надвиснали над него високи планини, но първата задача на 17-а армия изглежда сравнително лесна, тъй като до брега остават по-малко от 80 км, а западният край на планинската верига преминава плавно в хълмист терен. Но задачата не се оказва лесна. Настъпващите части трябва да преминат река Кубан, чиито брегове около устието са широки и блатисти, а хълмовете на изток са доста стръмни и труднопреодолими. Наближава средата на септември, когато 17-а армия успява да превземе Новоросийск. Тя така и не успява да стигне до Туапсе.