История на Втората световна война

Към края на май Ромел отново атакува, изпреварвайки британската офанзива, така както неговата е била изпреварена през ноември. Сега след яростна битка с шеметни обрати британците са принудени да отстъпят толкова бързо и толкова далеч, че успяват да прегрупират силите си едва когато стигат линията Ал Аламейн — последната врата към делтата на Нил. Този път разгърнатите германски части изминават за една седмица повече от 500 км в дълбочина. За това време обаче устремът и силите им са почти напълно изчерпани. Усилията на Ромел да продължи да настъпва към Александрия и Кайро са спрени и той се оказва отчайващо близо до поражение, преди битката да бъде прекратена поради взаимно изтощение.

В края на август, след като получава подкрепления, той прави още един опит да постигне победа. Британците получават повече подкрепления и под ръководството на новия им команден екип, оглавяван от сър Харолд Алек-сандър и генерал сър Бърнард Монтгомъри, настъплението му е спряно и той е принуден да отстъпи повечето от малките си първоначални завоевания.

В края на октомври британците започват да настъпват с по-многобройни сили и по-решително. След 13-дневна борба ресурсите на Ромел са изчерпани и повечето от танковете му са почти напълно негодни. Фронтът му се сгро-молясва и той има късмет, че успява да се спаси с остатъците от армията си. Германците са прекалено слаби, за да продължат да оказват сериозна съпро-тива, и осем седмици по-късно — към края на годината, те са изтласкани обратно до Буерат в Триполитания — на 1600 км от Ал Аламейн. Дори и това е само едно кратко спиране на отстъплението, което завършва в Тунис през май с пълната евакуация на германските и италианските войски от Африка. В началото на януари 1942 г. британците гледат на поражението си при Агедабия само като на временно прекъсване на настъплението към Триполи, Те са заети с планирането и подготовката на тази операция, която получава твърде сполучливото наименование „Акробат“. И действително в края на месеца са принудени да изпълнят поредица от задни салта. На 5 януари конвой от 6 кораба, които успяват да се промъкнат през британската военноморска и военновъздушна блокада, достигат Триполи с ново попълнение танкове, като по такъв начин Ромел вече разполага с малко повече от 100 танка. С това подкрепление и осланяйки се на сведенията за слабостта на британските настъпващи части, той започва в пълна секретност да планира незабавен контраудар, който предприема на 21 януари. На 23 януари в щаба му пристига италианският министър на войната, за да му връчи протест, но през това време авангардът на Ромел вече е настъпил на 160 км в източна посока, а британците се придвижват на изток още по-бързо.

Когато Ромел нанася контраудара, британската настъпваща сила е съставена главно от новопристигналата 1-ва танкова дивизия, чиято танкова бригада ( от 150 тежки танка) се състои от 3 реорганизирани механизирани полка с малък опит в танковите операции и без какъвто и да било опит за действия в пустинята. Положението им се усложнява и от това, че новата пратка танкове за Ромел Т-III са с по-дебела — 50-милиметрова — броня, а германските проти-вотанкови артилеристи са усъвършенствали отбранителната си тактика, като я комбинират с танковете. Ето как описва това Хайнц Шмит: „Ние прехвърляхме нашите дванайсет противотанкови оръдия от една позиция на друга, докато танковете ни оставаха неподвижни и от укрити позиции ни прикриваха с огъня си. След като заемехме новата позиция, ние ги прикривахме с огън, докато те отново се придвижваха напред. Тази тактика беше успешна и въпреки ожесточената стрелба противниковите танкове не успяваха да спрат настъпле-нието ни. Противникът непрекъснато понасяше загуби и отстъпваше. Чув-ствахме, че не сме изправени пред онези корави и опитни противници, които ни бяха притиснали така силно при Форт Капуцо“38.