История на Втората световна война

Тъй като разполага с малки сили, Ромел решава в следващата си стъпка да се обърне на запад срещу Бенгази, за да предотврати всякаква опасност за ариергарда си от тази посока, като същевременно демонстрира, че има наме-рение да се насочи към Мечили. Тази заблуждаваща маневра хипнотизира британското командване и то спешно прехвърля подкрепления към Мечили, а разпрострялата се на широк фронт 4-та индийска дивизия остава без подкрепа. Резкият завой на Ромел към Бенгази е напълно изненадващ и пристанището бързо е изоставено с всичките струпани в него запаси. Възползвайки се от изненадата, той изпраща 2 малки бойни групи да настъпят на изток. Като редуват смело атаките със заплаха за атаки, те карат британците да изоставят редица възможни отбранителни позиции и да отстъпят до линията при Ел Газал, въпреки че основното ядро на корпус „Африка“ поради недостатъчно снабдяване все още не е напреднало на изток отвъд Мсус. На 4 февруари британската 8-а армия се изтегля на укрепените позиции при Ел Газал, но едва в началото на април Ромел, след като преодолява колебанията на италианското Върховно командване, е в състояние да придвижи силите си близо до британските позиции.

Междувременно британците строят допълнителни укрепления и поставят мини ио фронтовата линия при Ел Газал, чиято подготовка за отбрана обаче скоро минава на второ място заради планирането на нова британска офанзива. Макар да е превърната в удобен плацдарм, фронтовата линия при Ел Газал не е много подходяща за отбрана, тъй като е прекалено дълга и няма дълбо-чина. С изключение на крайбрежния сектор, укрепените пунктове са твърде отдалечени един от друг, за да си оказват ефикасна огнева подкрепа. Те се простират на 80 км на юг от брега с увеличаващи се празнини между тях. Позицията на левия фланг при Бир Хашейм, която се държи от 1-ва бригада на „Свободна Франция“ под командването на генерал Кьониг, се намира на 25 км от позицията при Сиди Муфтах. Друго усложнение за защитата става предната база и крайна железопътна спирка при Белхамед с оглед на новата офанзива. Това е очевидна цел за флангова атака на противника и необходимостта да се защитават огромните доставки, струпани там, е постоянна грижа на британските командири по време на битката, което ограничава свободата им за маневриране. Стратегията и планирането страдат и от различните гледни точки в британското командване по въпроса, доколко е уместно и желателно едно по-ранно настъпление. От февруари Чърчил настоява да се действа по-рано, като изтъква, че британците разполагат с 635 000 души, които бездействат на близ-коизточния театър на военните действия, докато руснаците се бият отчаяно, а положението на Малта е изключително тежко поради непрекъснатите въздуш-ни нападения на Кеселринг. Окинлек, който има по-добра представа за техни-ческите и тактическите недостатъци на британските войски, иска да се изчака, докато силите на Ричи стигнат нужното равнище за преодоляване на каче-ственото превъзходство на войските на Ромел. Накрая Чърчил, пренебрегвайки аргументите му, решава да изпрати конкретни заповеди за атака, в които му нарежда да се подчини или да освободи поста. Но на 26 май Ромел атакува пръв, като отново изпреварва британците, чиято офанзива е планирана да започне в средата на юни.