История на Втората световна война

Контраударът започва на 19 и 20 ноември. Моментът е добре подбран — в интервала между първите силни студове, при които земята се втвърдява и придвижването е по-лесно, и големите снегове, които пречат на маневрира-нето. Целта му е да се стовари върху германците, когато изтощението им естигнало краен предел и те болезнено преживяват неуспеха на настъплението си, което трябваше да им донесе победа.

Контраударът е умело премерен както от стратегическа, така и от психо-логическа гледна точка и косвено цели постигането на двоен ефект. Във флан-говете на сталинградското настъпление са впити два чифта клещи с цел да изолират 6-а армия и 4-та танкова армия от армейската групировка „В“, където фланговата защитита се осигурява главно от румънски войски. Планът е изгот-вен от един блестящ триумвират в руския Генерален щаб — от генералите Жуков, Василевски и Воронов. Главните изпълнители са генерал Ватутин, командващ Югозападния фронт, генерал Рокосовски, командващ Донския фронт, и генерал Ерьоменко, командващ Сталинградския фронт. Тук трябва да се спомене, че Източният фронт като цяло е разделен от руснаците на дванайсет „фронта“, пряко подчинени на Генералния щаб в Москва. Вместо да ги организират в постоянни големи групировки, сега руснаците започват да практикуват изпращането на висш генерал и щаб от Върховното командване, който да координира действията на няколко „фронта“, участващи в съответни операции. „Фронтовете“ се състоят средно от по четири „армии“ — по-малки от западните, — всяка от които обикновено контролира дивизиите си сама, без посредничеството на щабовете на армейските корпуси. Бронетанковите и моторизираните части са организирани в групи от бригади, които наричат „корпуси“, но се равняват на големи дивизии, а тези корпуси се контролират от командващия фронта. Корпусната система е въведена отново от руснаците през лятото на 1943 г., още преди да се появят възможности да бъде напълно проверена новата система. Чрез съкращаването на звената по веригата на командването и прикрепването на голям брой „подразделения“ към по-висшите командири, извършването на операциите трябва да бъде ускорено и способността за маневриране да се увеличи. Всяко допълнително звено във веригата е „пречка“ в буквалния смисъл. Тя причинява загуба на време както за достигане на информацията до по-висшия командир, така и за изпращането на неговите заповеди до изпълнителите. Освен това тя отслабва възможностите за контрол както с това, че командващият няма пряк поглед върху ситуацията, така и с ограничаването на влиянието му върху изпълнителите. В резултат на това колкото по-динамични стават операциите, толкова повече намалява броят на посредническите щабове. От друга страна, с увеличаването на броя на под-разделенията, ръководени от един щаб, се подобряват възможностите за ма-невриране, като се осигурява по-голяма гъвкавост. Една по-гъвкава органи-зация може да постигне по-голям ударен ефект, тъй като по-добре може да се нагоди към променящите се условия и да съсредоточи силите си в най-кри-тичната точка. Ако човек има само един или два пръста освен палеца, той много по-трудно ще хване, както трябва, предмет или противник, отколкотоако има четири пръста и палец. Ръката няма да бъде толкова подвижна и по-малко ще може да оказва концентриран натиск. Подобно ограничаване на възможностите се наблюдава в армиите на западните сили, където формациитеи частите са разделени само на две или три маневрени части.