История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Тези провали и опасности са плод на неуспеха при Сталинград. Там една по-второстепенна цел постепенно се превръща в главно усилие, което ангажира сухопътните и въздушните резерви, нужни за изпълнението на основната цел, и безсмислено изчерпва силите на Германия.
Смешното е, че германците първо плащат дан за това, че са изпълнили каноните на ортодоксалната стратегия, а после — за това, че са ги пренебрег-нали. От първоначалното съсредоточаване на силите се стига до фатално раз-пиляване на усилията.
Директното настъпление срещу Сталинград е извършено от 6-а армия под командването на Паулус, която се спуска по северната страна на коридора между Дон и Донец. С помощта на голямо танково настъпление откъм южната страна отначало тя бележи бърз напредък. Но след време настъплението губи остротата си, тъй като се налага да бъдат отклонявани все повече и повече дивизии, за да защитават непрекъснато разширяващия се северен фланг покрай Дон. Същевременно частите намаляват при дългите и бързи преходи в голямата горещина, както и от загубите в сраженията. Това от своя страна затруднява боевете с отстъпващите руснаци. По-ожесточените сражения водят до по-тежки загуби и отслабват силите, които трябва да се справят със следващия отпор. Това започва да се чувства, когато 6-а армия наближава голямата източна извивка на Дон. На 28 юли предните й мобилни части достигат реката близо до Калач, на 560 км от стартовата линия и само на около 65 от западния завой на Волга при Сталинград. Обаче този успех е незначителен и генералното настъпление е забавено от упоритата руска съпротива при завоя на Дон. Тесният фронт и малкото мобилни части, с които разполага 6-а армия, в сравнение с танковите армии пречат на възможностите и за маневриране. Едва след две седмици германците успяват да сломят съпротивата на руските сили при завоя. Дори тогава минават още 10 дни преди да могат да завоюват предмостия по протежение на реката.
На 23 август германците са готови да започнат финалния етап на нстъплението срещу Сталинград. Атаката на 6-а армия от северозапад и на 4-та танкова армия от югозапад трябва да затвори града в клещи. Същата нощ част от германските мобилни подразделения стига бреговете на Волга на 50 км северно от Сталинград, а друга се доближава до извивката на Волга на 25 км южноот града. Защитниците продължават да държат обаче клещите широко разтво-рени. В следващата фаза германците организират атака от запад, като така завършват един оказващ натиск полукръг. За критичността на положението може да се съди по тона на призива към руските войски да се държат на всяка цена до последния човек. Те откликват на призива с възхитителна издръжливост, но трябва да се сражават при късащи нервите условия, утежнени и от проблеми със снабдяването и изпращането на подкрепления. Широката 3 км река зад гърба им не може да се смята изцяло за преимущество, тъй като им помага да се съпротивяват упорито, но същевременно усложнява действията им. По протежение на руската отбрана, която има форма на дъга, непрекъснато следват атака след атака при честа смяна на местата и методите, но успехът е незначителен и не може да компенсира загубите на нападателите. На моменти те успяват да пробият отбраната, но тези вклинявания не са достатъчно дълбоки, за да предизвикат нещо повече от локално отстъпление. По-чести са случаите, когато атаките не успяват да пробият защитата. С отблъскването на всяка следваща атака се увеличава и важността на мястото от психологическа гледна точка както при Вердюн през 1916 г. Този ефект се подсилва и от името на града. „Сталинград“ е вдъхновяващ руснаците символ, който хипнотизира германците, особено техния лидер. Хитлер е хипнотизиран до такава степен, че той мисли за стратегията и за бъдещето. Заради името тази битка е по-съдбоносна, отколкото при Москва. Малкото, което може да се спечели от нея, и рисковете, свързани с продължаващите усилия, са очевидни за всеки трезвомислещ военен анализатор. От такива постоянни атаки рядко има полза, освен ако защитниците не бъдат изолирани без подкрепления или резервите на страната са изчерпани. В случая именно германците не са в състояние да водят продължителни изтощителни сражения.