Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.
— Той е Бог, а ние сме смъртни — отвърна Монео. Отговорът му винаги бе задоволявал Говорещите с риби, но сега бяха влезли в действие нови и не напълно познати сили.
Тя го погледна право в очите и Монео отчетливо видя съвсем близо под меките очертания на лицето й едва прикритата безупречна подготовка на убиец. Беше относително млада жена с кестенява коса и лице, върху което изпъкваха чипият нос и пълните устни; ала сега най-забележителното нещо бяха очите й, гледащи сурово и настойчиво. Само глупец би обърнал гръб на такива очи.
— Не съм го разстроил аз — каза Монео.
— Не, разбира се — съгласи се тя и погледът й леко омекна. — Но искам да знам кой или какво е причината.
— Мисля, че е нетърпелив заради сватбата — поясни майордомът. — Струва ми се, че този е поводът да…
— Направи я по-скоро тогава! — заяви простодушно гвардейката.
— Именно с това се заемам — кимна Монео.
После се обърна и забърза към изхода на дългото помещение. О, богове! Говорещите с риби ставаха не по-малко опасни от Червея.
Ама че глупец е Дънкан! Излага всички ни на смъртоносен риск! А Хви Нории! Какво да правя с нея?
„Моделът на монархиите и на подобни на тях системи съдържа в себе си идея, която е ценна за всички политически форми на управление. Събраните в мен спомени ми дават увереност, че управляващите и правителствата, независимо от своя вид, могат да се възползват от посланието, скрито в тази идея. Управляващите са полезни за управляваните само докато присъщият им стремеж за установяване на тирания бъдат ограничавани. Монархиите имат някои добри черти в допълнение към звездните им достойнства и качества. Те могат да ограничават обхвата и паразитния характер на бюрократичния апарат. Могат да взимат бързи решения, когато се налага. Отговарят на една стара човешка потребност за родителска (племенна, феодална) йерархия, в която всеки знае мястото си. Добре е за всеки от вас, дори ако това място е временно. Унизително е да бъдете поставени някъде против волята си. Ето защо преподавам уроци за тиранията по възможно най-добрия начин — с помощта на примера. Дори и да четете настоящите редове след цяла вечност, моята тирания не ще бъде забравена. Осигурил съм го със Златната Пътека. След като вече се запознахте с посланието ми, надявам се да бъдете безкрайно внимателни за правомощията, които делегирате на кръга от управляващи, независимо от ранга им.“
Откраднатите Дневници
Лито търпеливо и внимателно подготви първата си неофициална среща къс Сиона след нейното изгнание през детските години в училищата на Говорещите с риби в Празничния град. Каза на Монео, че ще я види в малката Цитадела — удобно разположена кула, съградена от него в централната част на Сарийър. Мястото беше подбрано така, че даваше свобода за наблюдения както към старото и новото, така и към междинните участъци. Нямаше пътища до него. Посетителите пристигаха с топтери, а Лито се озоваваше там по необясним за другите начин, сякаш беше магьосник.
В ранните години на своето владичество той бе издълбал с иксианска машина и със собствените си ръце таен тунел под Сарийър до кулата; никой не знаеше за него. По онова време няколко пясъчни червея все още бродеха на свобода из пустинята. Беше облицовал тунела с масивни стени от разтопен кварц и вградил безброй шупли с отблъскваща червеите вода във външните слоеве. Тунелът беше разчетен за максималния растеж на тялото му и съобразен с габаритите на Царската кола, която тогава още бе само плод на въображението му.
В часовете преди зазоряване на деня, определен за срещата със Сиона, Лито се спусна в подземието и нареди на стражата никой да не го безпокои. Колата го пренесе бързо по един от тъмните радиални канали на криптата; там той отвори секретна врата и след около час се появи в малката Цитадела.
Едно от любимите му удоволствия беше да излиза сам из пясъка. Без колата. Единствено с предчервейната форма на тялото си, даваща му възможност да се движи. Прекрасният контакт с песъчинките доставяше същинско чувствено наслаждение. И този път топлината от преминаването му през дюните в първата светлина на деня се превърна в облак пара, принудил го да не спира да се движи. Позволи си да го стори едва след като намери относително суха падина на около пет километра по-нататък. Легна в центъра на неприятно влажното от росата място, като разположи тялото си извън сянката на кулата, простираща се в източна посока през дюните.
Гледана от разстояние, високата три хиляди метра кула приличаше на фантастична игла, пробила небето. Единствено вдъхновената смесица от нарежданията на Бог-Императора и иксианското въображение бе превърнала проекта на конструкцията в реалност. С диаметъра си от сто и петдесет метра кулата беше стъпила върху фундамент, потънал в пясъка точно толкова, колкото бе нейната височина. Магията на металопластовата материя и свръхлеките сплави я поддържаха гъвкава срещу вятъра и устойчива на механично износване от разяждащия пясък, носен от бурите.
![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
