Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Никога не бих служил на друг.
— Как! Оплакваш се, а приемаш оковите си?
— Аз не се оплаквам.
Гувернантката го изгледа внимателно и след кратко мълчание продължи:
— Често ли се наблюдава такава разюзданост от страна на екипажа, каквато видяхме днес?
— Не. Няма защо да се страхувате от хората; този, който ги обузда, знае как да се справя с тях.
— По заповед на краля ли служат?
— Краля ли! Да, разбира се, крал, който няма равен на себе си.
— Но се осмелиха да застрашат живота на мистър Уайлдър. Нима моряк на кралски кораб е способен на такава дързост?
Момчето погледна мисис Уилис, сякаш искаше да каже, че е разбрал, че тя се преструва на неосведомена за характера на този кораб, но реши да премълчи.
— Мислиш ли, Родрик — подхвана отново гувернантката, която вече не смяташе за необходимо да продължава прикрития си разпит на тази тема, — мислиш ли, Родрик, че Кор… тоест капитан Хайдегер ще ни позволи да слезем в първото срещнато пристанище?
— Ние отминахме много пристанища, откакто сте на този кораб.
— Да, но всички те са неудобни, а когато стигнем до такова, където поради работата му ще се наложи корабът да влезе?
— Рядко се срещат такива места.
— Но ако все пак това се случи, мислиш ли, че ще ни позволи да слезем? Ние имаме злато, с което можем да му платим за труда.
— Той не държи на златото. Когато му поискам, винаги ми напълня шепата.
— Значи си щастливец. Понякога с много злато може да се изкупи студен поглед.
— Никога! — възрази момчето живо и енергично. Да имах цял кораб със злато, щях да го дам всичкото за един негов благ поглед.
Мисис Уилис трепна, поразена както от пламенността, така и от самите думи на младежа. Като стана, тя се приближи повече до него и застана на такова място, където светлината на лампата го осветяваше по-добре. Видя едрата сълза, която се процеди изпод дългата копринена мигла и се плъзна по бузата; макар и загоряла от слънцето, под проницателния поглед на гувернантката тая буза постепенно се обля в червенина. После очите й обгърнаха бавно и внимателно цялата фигура на момчето, докато стигнаха до краката, които бяха толкова слаби, че сякаш едва го държаха. Обикновено благото лице на гувернантката сега стана студено и цялото й тяло се изправи с добродетелно женско достойнство, когато запита строго:
— Момче, имаш ли си майка?
— Не зная — бе отговорът, изтръгнал се от устни, които едва се разтвориха, за да пропуснат тези сподавени звуци.
— Достатъчно, друг път ще поговорим повече. Занапред Касандра ще се грижи за тази каюта; когато имам нужда от теб, ще ударя гонга.
Родрик оброни глава на гърдите си и се сви под студения и изпитателен поглед, който го проследи, докато изчезна през люка. Щом се скри, мисис Уилис прегърна Гъртруд, притискайки учудената, но предана девойка до сърцето си така, така че искаше да покаже колко й беше скъпа в този страшен миг.
Потокът от мисли, който нахлу в главата на гувернантката, бе прекъснат от леко почукване по вратата. Тя даде обичайния отговор и преди да успее да размени няколко думи с възпитаницата си, влезе Корсарят.
XXIII глава
Размеквам се! И аз съм от глина, като всички!