През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Дали това място наистина беше в близост до Вейча, както мислеше мъртвият надзирател, не беше важно. Направих си извода, че Жълтоликия не казваше истинското си местонахождение на всички свои привърженици, а само на най-близките си довереници. Във всеки случай истинското място беше Каранирван хан. За мен вече нямаше съмнение, че е така.
Като вдигнах поглед от бележката, за своя изненада забелязах, че Мурад Хабулам беше насочил жаден поглед към нея.
— Какво е това, ефенди?
— Както виждаш, бележка.
— Какво пише на нея?
— Името Каранорман хан.
— Нека да я видя, ефенди!
Дали този съюзник на Жълтоликия познаваше и Хамд ал Амасат? Струваше ми се, че е по-добре да дам бележката на Мурад. Ако го наблюдавах внимателно, вероятно щях да успея по поведението му да си направя съответните изводи.
— Ето ти я — казах аз. — Но не я забутвай, все още ми трябва. Агата взе парчето хартия и го разгледа. Видях, че пребледня. В същото време чух тихото, но многозначително покашляне на Халеф. Искаше да насочи вниманието ми върху себе си. Бързо погледнах към него, а той почти незабележимо ми кимна с очи към Суеф. Щом погледнах към него крадешком, забелязах, че предателят почти се бе изправил на колене и протягаше врат. Погледът му беше насочен към Мурад Хабулам, а по лицето му бе изписано голямо напрежение, за да не изпусне нещо от онова, което ставаше.
Домакинът внимателно разглежда бележката известно време. После поклати глава и каза:
— Кой би могъл да прочете това? Аз не съм в състояние! Не е на никакъв език.
— Напротив! — отвърнах аз.
— Да, има някакви срички, но от тях не се получават никакви думи!
— Трябва да се четат по друг начин, тогава се получава ясно изречение.
— Ти успя ли? Прочети го тогава!
— Изглежда, тази бележка събуди любопитството ти?
— Мисля, че тези редове изобщо не могат да бъдат прочетени, а ти твърдиш обратното. Групирай сричките и ми ги прочети!
Наблюдавайки скришом, но внимателно и него, и Суеф, аз обясних:
— Правилно прочетени думите гласят: „Ин припа веете ла Каранорман хан али са панаир Мелникде.“ Разбирате ли го?
— Нито дума.
Много добре забелязах, че лицето на Мурад трепна. Суеф беше като уплашен и се сви в предишното си положение. Вече знаех до какво се бях добрал и отбелязах:
— Това е смесица от турски, сръбски и румънски.
— Но с каква цел? Защо написалият тази бележка човек не си е служил само с един език?
— Защото съдържанието на бележката е предназначено за определен човек. Жълтоликия и хората му си служат с някакъв тайнопис. Вземат думите от трите споменати езика и подреждат сричките по определено правило, но привидно разбъркано, така че непосветеният не би могъл да ги прочете.
— Но ти все пак си успял да разчетеш съобщението! — каза Мурад Хабулам.
— Наистина.
— Значи си съзаклятник на Жълтоликия?
— Забравяш, че съм европеец — засмях се аз.
— Искаш да кажеш, че сте по-умни от нас ли?
— Да. За вас този тайнопис е достатъчен, но за нас е лесен за разгадаване, защото е измислен много глупаво.
— И какво гласи съдържанието на тези неразбираеми думи?
— Следното: Много бързо съобщение за Каранорман хан, но след панаира в Мелник.
— Така ли трябва да се разчете! — каза агата с почти детско учудване. — Толкова ли е важна за теб тази бележка, че ме молиш да не я забутвам?
— Да, защото търся Жълтоликия и се надявам да го намеря с помощта на бележката.
— Значи си бил на панаира в Мелник и сега ще ходиш в Каранорман хан?
Потвърдих с готовност и толкова непринудено, сякаш ми доставяше удоволствие да ме разпитват. Той се поддаде на заблудата и продължи да се осведомява:
— Кой е писал тази бележка?
— Твой познат, а по-точно Хамд ал Амасат. Той е брат на Баруд ал Амасат, който тази нощ беше при теб.
— Въпреки това никога нищо не съм чувал за Хамд ал Амасат.
И къде е той?
— Бил е в магазина на търговеца Галингре в Скутари. Но вече се е махнал оттам, за да иде при Жълтоликия, където иска да се срещне с брат си Баруд.
— Откъде знаеш?
— Бележката ми го казва.
— Ефенди, ти си много умен. Това, което ми разправи за злия си поглед, имаше за цел само да ме измами. Ти изобщо не притежаваш лошия поглед. Сега знам, че всичко ти е било подсказвано от прозорливостта ти. Вероятно ще намериш и Каранорман хан, който търсиш.