Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
ли бе да я е оставила в колата през целия уикенд?
Отвори вратата към гаража и автоматичното осветление се включи.
Странно. Колата й беше паркирана на обратната страна. Тя винаги
влизаше на заден ход.
Което доказваше колко не е била на себе си.
Разбира се, чантата й беше на предната седалка и тя се наруга наум, докато влизаше обратно в апартамента и набираше. Как бе възможно
толкова време да не се обади в болницата? Въпреки че не беше дежурна, никога не допускаше да не могат да се свържат с нея за повече от пет
часа.
Имаше оставени съобщения, но за неин късмет нищо спешно.
Важните, отнасящи се до пациенти, бяха пренасочени към колегите й, които бяха дежурни, а с останалите можеше да се заеме по-късно.
Беше на път да излезе от кухнята, като целта й беше най-краткото
разстояние до спалнята, когато погледна към чашата с какао. Нямаше
нужда да проверява, за да знае, че е изстинало, така че по-добре беше да
го изхвърли. Отиде и взе чашата, но се спря пред мивката. По някаква
причина не можеше да се накара да го излее. Остави го обратно на плота, където си беше.
В спалнята на горния етаж свали дрехите си, остави ги разпилени по
пода, навлече една тениска и се пъхна в леглото.
Докато се наместваше между чаршафите, усети, че тялото й е
схванато, особено вътрешната страна на бедрата и основата на гърба. При
други обстоятелства би казала, че е прекалила със страхотен секс… или
това, или е изкатерила някоя планина. Но истината бе, че просто имаше
грип.
По дяволите. «Кълъмбия». Интервюто.
Щеше да се обади на Кен Фолчек по-късно сутринта, за да се извини
и да уговори ново интервю. Нямаха търпение да се включи в екипа им, но
пропусната среща с шефа на отделението беше страхотна обида. Дори и да
си болен.
Опита се да се намести на възглавницата, но не можеше да намери
удобна поза. Вратът й беше скован. Вдигна ръка да го масажира и се
намръщи. Напипа възпален участък отпред вдясно. Ама какво беше това?
Имаше малки, равномерно разположени подутини.
Все едно. Обривите не бяха нещо нечувано при грипно заболяване.
Или може би я беше ухапал паяк.
Затвори очи и си нареди да се отпусне. Почивката беше добра за нея.
Щеше да й помогне да се отърве от вируса по-бързо. Щеше да я изправи
отново на крака, да даде рестарт на тялото й.
Точно се унесе и в главата й се появи образ. Образ на мъж с козя
брадичка и подобни на диаманти очи. Устните му се движеха, когато
погледна към нея. Оформяха думи… Обичам те.
Джейн се помъчи да се вкопчи във видяното, но бързо се унесе в
тъмната прегръдка на съня. Опита да се пребори и да запази видението, но
загуби битката. Последното, което осъзна, беше, че по възглавницата й се
стичаха сълзи и после мракът я завладя.
Ама че неловка ситуация се получи.
Джон седеше на една пейка в помещението с щангите и наблюдаваше
как Зейдист прави упражнения за бицепси. Огромните метални тежести
издаваха лек дрънчащ звук при движението им нагоре-надолу и това беше
единственият шум. Още не бяха говорили. Чувстваше се като на някоя от
разходките им, само че без дърветата. Разговорът обаче предстоеше. Джон
го усещаше.
Зи сложи тежестите на постелката и избърса лицето си. Голите му
гърди лъщяха. Зърната му се повдигаха и спадаха, докато дишаше.
Погледна към него с жълтите си очи.
Започва се, помисли си Джон.
— Преобразяването ти…
Добре… Явно щяха да преминат заобиколно към случая с лесърите.
— Какво за него? — попита с жестове.
— Как се чувстваш?
— Добре. Нестабилен. Различен — той вдигна рамене. — Нали знаеш
как, като си режеш ноктите, после имаш странно усещане в пръстите за
около ден. Стават суперчувствителни. Нещо такова, но по цялото тяло.
Какви ги дрънкаше? Зи беше преминал през промяната. Знаеше какво
е усещането след това.
Зейдист остави кърпата и взе тежестите за втората серия упражнения.
— Имаш ли някакви физически проблеми?
— Не, доколкото знам.
Зи закова поглед в постелката, докато редуваше лявата и дясната си
ръка. Ляво. Дясно. Ляво. Изглеждаше странно, че такива масивни тежести
могат да издават такъв нежен звук.
— Лейла се яви да докладва.
По дяволите.
— Какво каза?
Само дано не за случилото се под душа…
— Каза, че не сте правили секс. Макар по всичко да личало, че в
някакъв момент си го искал.
Джон сякаш загуби връзка с мозъка си и продължи безцелно да следи
тренировката на Зи. Дясно. Ляво. Дясно. Ляво.