Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Резултат от експериментите на Майсторите — поясни Даркин. — Някой е решил да ни изпрати това подаръче, използвайки динамично телепортиране. И дори мога да се досетя кой точно…
— Аха, ти си специалистът по това — почтително отбеляза Мари и се изкикоти. — Ами да, защита от рисуващите вандали сложихме, а защита от телепортация на огромни страшни същества кой знае защо не предвидихме.
Даркин й върна усмивката.
— А можехме и да предвидим, нали?
Алвин най-накрая намери подходящ момент и със скок наръга съществото във врата. Всъщност врат като такъв нямаше, но ножът определено попадна някъде между главата и туловището. Съществото отново запищя на десет гласа, обърна се и се хвърли обратно към представителството на Ордена. Точно там, където стояха Даркин и Мари.
Вампирът никога не се беше оплаквал от липса на бързина, но този път действа по-бързо от когато и да е в живота си. Изблъсквайки Мари настрани, Даркин изпъна напред ръката с пръстена и метна виолетова топка енергия към съществото. Получи се точно както и на упражненията в лабораторията — заклинанието летеше бавно и явно нямаше да преодолее повече от няколко крачки, но съществото само се надяна на него. Писъците мигновено престанаха по простата причина, че създанието се пръсна по цялата улица.
Всички застинаха за миг, шокирани от случилото се.
— Можеше и по-рано да го направиш — недоволно каза Кейтен, избърсвайки потта от челото си. — Че тук само кръгове навъртахме, като глупаци.
— Кой да знае — виновно разпери ръце Даркин.
Следователят в това време помогна на Ромиус да се изправи на крака.
— Казвам се Ромиус — представи се Майсторът. — А вие да не сте Майстор Корвил?
— Точно така — потвърди следователят. — Приятно ми е да се запознаем.
— Навреме се появихте.
— Ако можеше и полза да има от мен — усмихна се Корвил. — Що за създание е това? За първи път виждам такова.
— О, това е дълга история — въздъхна Ромиус, оглеждайки причинените от съществото разрушения. — За много неща трябва да поговорим с вас, включително и за този неканен гост.
Ромиус бутна с крак валящо се на тротоара парче от създанието и погледна с уважение Даркин.
— Браво на теб, изненада ме.
— И аз самият съм изненадан — честно отговори вампирът. — Първото правилно използване на тези драконовски артефакти.
— Моят герой — увисна на рамото му Мари и го целуна по бузата.
Вампирът усети как бързо се изчервява.
— Ако се съди по това колко безцеремонно действа Митис, той искрено вярва, че имаме достатъчно доказателства — замислено произнесе Ромиус. — Всъщност за шантаж изобщо не е задължително да имаш информацията, стига и това да убедиш жертвата, че я имаш.
— Всъщност вие наистина я имате — отбеляза Корвил. — По-точно, аз я имам. Всъщност идвах тук именно за да ви кажа добрите новини. Разбрах точно кой от работниците е скрил следите от използването на активната защита срещу телепортация.
— И той ви е довел до Митис? — предположи Даркин.
— Не, беше мъртъв — поклати глава следователят. — Но убиецът на складовия работник, когато го хванахме, се оказа много приказлив.
Даркин разбиращо кимна.
— Тоест…
— Ами да — прекъсна го Кейтен. — Сега имаме доказателства за няколко престъпления на Александър Ардок Митис и следователно няма да му дадат императорския трон…
Действие 1
Седях на пода в Коридора на съдбата и чаках появата на вампира. В това, че точно той беше този, който ме доведе тук, изобщо не се съмнявах — когато ме хвърлиха в телепорта, аз си мислех за всичко друго, но не и за това място. Пак бях дотрябвал за нещо на вампира, но този път намесата му се оказа точно навреме. Главното е бързо да се разбера с Влад, за да се върна колкото може по-бързо във форта и да взема участие в спасителната операция. Всяка минута беше от значение, Алиса и останалите можеха по всяко време да ги отведат от подземията, че и да им направят нещо по-лошо. Дори не ми се помисляше за подобно нещо.
— Здравей, млади мой приятелю — поздрави ме вампирът, появявайки се от полумрака. — Радвам се, че се разбираме помежду си и не тръгна да избягваш срещата.
В ръцете си държеше смътно познат ми жезъл, само размерът му беше двайсетократно по-голям.
— Какво да кажа — усмихнах се. — Аз съм човек на думата.