Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Даркин и Алвин тъкмо излизаха от кабинета, когато в центъра на фоайето проблесна ярка светкавица и от нея излезе висока черна фигура. Покрита с плочки, с мускулести ръце и сплескана глава без очи и уста.
— Ой — възкликна Мари и веднага се шмугна под бюрото.
Даркин мигновено разпозна в създанието точно копие на онова, което в Крайдол бягаше от Зак и неговите приятели. Съществото изглеждаше наистина страшно и поглеждайки дневния вампир, Даркин не без удоволствие видя на лицето му неподправен страх.
Ромиус и Кейтен веднага хвърлиха в неканения гост няколко Огнени топки, Въздушни юмруци и мълнии, но едва докоснали черната броня, те просто се разтваряха във въздуха. От удара на въздушната вълна донесените от вампира документи се разлетяха из цялото помещение. Замириса на опърлено.
— Магията не му влияе! — извика Ромиус, отскачайки далеч от вдигнатата за удар ръка на съществото.
— Наистина ли? — изсумтя Кейтен. — Това ли е звярът, когото са гонили из целия Крайдол?
Той не бързаше да бяга, а с любопитство разглеждаше огромното създание.
— Не е чак толкова страшен…
Съществото сякаш по поръчка протегна напред ръце с гърчещи се пръсти-змии, те разтвориха усти и запищяха.
— Вземам си думите назад — реши Кейтен и последва примера на Ромиус, като отстъпи зад дивана.
През цялото това време Даркин и Алвин надничаха през вратата, не смеейки да влезнат в схватка.
— Какво е това? — шепнешком попита Алвин.
— Още един експеримент, подобен на донесените от теб артефакти — отвърна Даркин, гледайки притеснено към скрилата се под бюрото си Мари. — Съществото е много силно и изобщо не се поддава на магии.
— Това го забелязах. Като троловете ли, или какво?
— На трол ли ти прилича? — Даркин вече не можеше да сдържа раздразнението си. — Не. Тогава за какъв, дракон да го вземе, трол говориш?
Майсторите се уговориха помежду си с жестове и започнаха да обсипват със заклинания съществото, опитвайки се да го изгонят от сградата, но постигнаха точно обратния ефект: съществото запищя с всичките си десет пръста и се хвърли върху тях. Блъсна бюрото със скритата под него вампирка, отхвърли го настрани и скочи върху Ромиус. Майсторът едва успя да се прикрие със защитно заклинание, което го обгърна като пашкул, и съществото буквално го заби в стената. Раздаде се ужасен трясък и пробивайки каменната зидария, те излетяха навън.
Даркин веднага се втурна да помага на Мари, но тя вече се изправяше на крака. Виждайки, че с нея всичко е наред, той смени посоката и хукна след Кейтен и Алвин, които вече бяха изчезнали през пробитата от съществото дупка.
На улицата се чуваха крясъците на хората и писъците на вбесеното създание. За щастие Ромиус не беше пострадал — защитата му беше устояла на удара и сега той, накуцвайки, бягаше от преследващото го същество. Кейтен се опитваше да постави на пътя на създанието защити, които да забавят поне малко придвижването му. Явно все пак му отнемаше известно време да унищожи заклинанията, защото Ромиус оцеля и не се оказа размазан по стената. Алвин също помагаше с каквото може, като подскачаше около съществото и се опитваше да го удари с нож.
Неочаквано към Кейтен се присъедини още един Майстор. В гърба на съществото се стовариха мълнии, но и те не причиниха никаква вреда.
„Кой ли е? — изненада се Даркин. — Стражата?“
Но се оказа не стражата, а само Майстор Корвил. Едва ли случайно е минавал оттук, по-скоро е идвал до Ордена по някаква работа и сега улучи разгара на веселбата.
Даркин не носеше оръжие със себе си, така че нямаше идея как може да помогне на приятелите си. Освен да използва пръстена, но до този момент той така и не беше постигнал кой знае какъв напредък в създаването на бойни заклинания, просто не му оставаше време за сериозни тренировки.
Междувременно Майсторите бяха успели някак си да се координират и започнаха да поставят около създанието множество Въздушни стени, очевидно надявайки се да го задържат до идването на стражата. От друга страна, те нямаха други варианти — атакуващите бойни заклинания не нанасяха никакви поражения. Алвин беше престанал да скача наоколо и сега се приближаваше отстрани, изчаквайки подходящ момент за атака.
— Що за същество е това? — обърна се към Даркин вампирката, излизайки на улицата през дупката в стената и заставайки до него.