Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Значи знаеш къде се намира тази лаборатория? — попита Елиза Никерс.
— Да. Но лабораторията, в която създавахме съществата, вече я закрихме. Много е вероятно Митис да е платил на известен брой Майстори да работят за него, опитвайки се да намери оръжие, с което да се противопостави на Занаята, а може да преследва и други някакви цели. Тук вече мога само да гадая.
— Жалко, че Алвин с приятелчетата си са изсмукали точно тези Майстори — отмъстително отбеляза Даркин. — Колко ли неща можеха да разкажат.
— Към господин Алвин ние нямаме никакви претенции — прекъсна го рязко госпожа Елиза. — Много приятен млад вампир, между другото. Трябва да се поучиш от маниерите му.
От такова заявление Даркин не само загуби дар слово, но и за известно време отпадна от разговора.
— Надникнах в къщата, където са открили телата на предполагаемите крадци — междувременно каза Кейтен. — Беше много интересно да се видят на живо резултатите от действието на активната защита. Разбира се, не говоря за труповете, те отдавна са били махнати, а за следите от въздействието на заклинанията. Страшна работа. Голям късмет, че с автомага не объркахме времето за телепортация, иначе Келнмиир щеше да бъде разкъсан на толкова малки парченца, че нямаше да може да се възстанови. Между другото, знаех какво да търся и успях да отделя късчета сплитания, свързани със защитата, но как за това е успял да се досети Майстор Корвил, ума ми не го побира.
— Този следовател е наистина схватлив човек — съгласи се с него Даркин.
— И аз съм чувала за него — замислено каза госпожа Елиза. — Достоен човек, добре би било да се поддържат контакти с него, отдавна се каня, но все не намирам време.
— Е, ако той се добере до нас, ще имаш тази възможност — усмихна се Кейтен.
Госпожа Никерс го погледна хладно.
— Не до нас, а до теб. И може би щях с радост да те предам, ако не беше очевидната неизгодност от подобна постъпка.
Замлъкналият за известно време Ромиус внезапно щракна с пръсти.
— Точно така! Ако Митис е планирал да ограби склада си, то е трябвало да предвиди и неутрализирането на троловете, и заличаването на следите. Следите от телепортацията наистина са изтрити от някой от работниците в склада, но какво би могъл да направи той с троловете и останалите свидетели?
— Може би се е канил да направи най-обикновен грабеж? — предположи Даркин. — Телепортира крадците в склада, те неутрализират някак си охранителите, после изчезват от склада по някакъв друг начин.
— Банално и безинтересно — махна с ръка Кейтен. — Освен това с троловете не е толкова лесно да се справиш. А дали Митис не е планирал да използва по време на обира нещо от областта на забранената магия? Щом артефактите на енергията „вамп“ могат да влияят на троловете, напълно е възможно в арсенала на Митис да има нещо подобно.
— Възможно е — съгласи се Ромиус. — Всичко, което касае използването на магията на драконите, е недоказуемо, но човек, унищожаващ следи от телепортация… да видим доколко е добър Майстор Корвил и ще може ли да намери виновника.
След като прекараха още известно време в обсъждане на ситуацията, те довършиха каото си и тръгнаха към представителството на Ордена, за да се срещнат с Алвин, но вече без Елиза Никерс. Тя предпочете да си остане вкъщи и да се заеме с възпитанието на близначките с палави личица.
За неудоволствие на Даркин, когато пристигнаха, вампирът вече беше там и пак флиртуваше с Мари.
— Ама че бързак — промърмори Даркин под носа си.
— О-хо, ревнуваш — намигна му Кейтен.
Вампирът се намръщи.
— Просто не му вярвам.
— Да бе, направо ти повярвах — изсумтя Майсторът и се насочи право към Алвин. — Е, всичко ли донесе?
Дневният вампир му подаде купчина документи и посочи към лежащия на пода доста големичък чувал.
— А тук са артефактите.
— Даркин, вземи чувала и го прибери на сигурно място, а ние ще разгледаме документите.
Поглеждайки Алвин, Даркин отмъстително каза:
— Какво стоиш, вземай чувала и да вървим. Не ми е работа аз да го нося.
Най-накрая се появи нещо, което би могло да запълни огромния сейф в кабинета му. Че вампирът малко го дразнеше празнотата: парите за договори и всички ценни книжа заемаха едва една десета от общия обем.