Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– Лиса се справи с втория си изпит.
– Разбира се, че го е взела – обади се Виктор. Гледаше раз-
сеяно през прозореца, извърнат настрани от мен. Интонация-
та му подсказваше, че само си губя времето, като съобщавам
нещо, в което никой не би трябвало да се съмнява.
– А тя добре ли е? – намеси се Дмитрий. – Да не е постра-
дала?
Подобен въпрос някога би пробудил пристъп на ревност
в мен. Но сега го възприех само като признак на общата ни
загриженост за Лиса.
– Тя е добре – уверих го, но се съмнявах дали бе напълно
вярно. Физически не беше пострадала, но след това, което бе
видяла... ами, това оставяше белези от друго естество. Очак-
ваше я изненада и при излизането ѝ от задната врата. При
301
р и ш е л м и й д
влизането си от предната тя бе посрещната от малка група
зрители и бе решила, че само неколцина са дошли толкова
късно, за да видят кандидатите. Нищо подобно. Оказа се, че
всички чакат отзад, за да видят победителите в надпревара-
та. Вярна на обещанието си, Лиса не загуби самообладание.
Премина напред с високо вдигната глава, усмихвайки се на
зяпачите и на феновете си, все едно че вече бе спечелила
кралската корона.
На мен все повече ми се доспиваше, но триумфът на Лиса
задълго задържа радостната усмивка на лицето ми. Имаше
нещо уморително в тази безкрайна магистрала, водеща не-
известно къде. Виктор бе затворил очи, облегнал глава на
стъклото на прозореца. Не можех да видя лицето на Сидни,
когато се обърнах към нея, за да проверя как е, затова пред-
положих, че също е решила да подремне или просто се е из-
легнала назад. Прозинах се, докато се питах дали да не поема
риска, като се предам на съня. Когато потеглихме от къщата
на Соня, Дмитрий бе настоявал да поспя, защото знаеше, че са
ми нужни повече от двата часа сън, които Сидни ми бе дала.
Облегнах глава назад на седалката и затворих очи. Момен-
тално заспах. Мракът, с който този сън ме обгърна, подхрани
усещането ми, че ще ме споходи магията на духа. Сърцето ми
запърха учестено, обзето едновременно от паника и от радост.
След като станах свидетел на това, как Лиса се справи с поред-
ния си изпит, сънищата, подвластни на магията на духа, внезап-
но придобиха зловещо усещане. В същото време това можеше
да се окаже шанс да се видя с Ейдриън. И... точно така стана.
Само че се озовахме на едно съвсем неочаквано място. В
градината на Соня. Загледах се удивена в ясното синьо небе
над главата ми, в прекрасните цветя наоколо. Така се увлякох,
че едва забелязах приближаването на Ейдриън. Беше облечен
със зелен кашмирен пуловер, което го правеше трудно забеле-
жим на фона на храстите. Но на мен ми се стори по-прекрасен
от всички чудеса в градината наоколо.
– Ейдриън!
Затичах се към него, а той с лекота ме вдигна на ръце и ме
завъртя около себе си. Пусна ме да стъпя на тревата, огледа
градината и кимна одобрително.
302
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Трябва по-често да те оставям да избираш местата за сре-
щите ни. Имаш добър вкус. Но разбира се, това вече е ясно,
след като аз съм ти гадже.
– Какво искаш да кажеш с това „да избирам местата“? – по-
питах го, като обвих ръце около врата му.
Той сви рамене.
– Като те потърсих и усетих, че спиш, призовах съня, но
не мислех за определено място. Оставих този избор на твоето
подсъзнание. – С раздразнен жест подръпна кашмирения си пу-
ловер. – Впрочем не съм облечен подходящо за този пейзаж. –
Пуловерът му проблесна и тутакси бе заменен от светлосива
тениска с абстрактна щампа отпред. – Така по-добре ли е?
– Много по-добре.
Той се усмихна и ме целуна по челото.
– Липсваше ми, малък дампир. Ти можеш през цялото вре-
ме да шпионираш Лиса и всички нас. Но за мен най-доброто
преживяване си остават тези сънища, макар че, честно казано,
вече нямам представа по кое разписание си в момента.
Досетих се, че с това мое „шпиониране“ аз знаех повече
от него за това, което току-що се бе случило в кралския двор.
– Лиса взе втория си изпит – съобщих му аз.
Да. Изражението му го потвърди. Не знаеше нищо за ре-
зултата от изпита, вероятно защото беше спал.
– Кога?
– Току-що. Оказа се труден, но тя се справи.
– Най-вече за нейна радост. Все пак... това ни дава въз-
можност да спечелим малко време, за да изчистим името ти и