Последна саможертва

виковете станаха още по-силни, а унижението ѝ нарасна. Ста-

на от стола си. Искаше ѝ се да побегне оттук, за да се скрие

от злобата и неблагодарността. Вместо това краката ѝ сами я

отведоха до стената с печатите. Със сила, която не бе подози-

рала, че притежава, сграбчи дракона от ръцете на мъжа.

– Не! – изкрещя тя. Обърна поглед към публиката и издиг-

на пред тях печата, сякаш предизвикваше всеки един от тях

да се опита да ѝ го отнеме или да отрече правото ѝ на място в

съвета. – Това. Е. Мое. Чувате ли ме? Това е мое!

Тя така и не разбра дали я чуха, защото всички изчезнаха,

също както в гробището. Настъпи тишина. Сега се намира-

ше в една от стаите за медицински прегледи в болницата на

академията „Свети Владимир“. Познатата обстановка ѝ дейст-

ваше странно успокояващо – умивалника с оранжевия сапун

за ръце, спретнато надписаните чекмеджета и лавици, дори

и постерите по стените със съвети за здравето: УЧЕНИЦИ,

ПРАВЕТЕ САМО БЕЗОПАСЕН СЕКС!

 295 

р и ш е л м и й д

Също толкова успокояващо ѝ подейства и училищната ле-

карка доктор Оленски. Тя не беше сама в стаята. Край Лиса –

която седеше върху кушетката за медицински прегледи – се бе

изправила терапевтката Диърдри и... аз. Да се видя тук, беше

супер шантаво, но след погребението ми май вече нищо не

можеше да ме учуди.

Смесица от противоречиви чувства завладяха Лиса, чув-

ства, неподвластни на контрол. Щастието от това да ме види.

Отчаянието от живота. Смущение. Подозрение. Не можа да

задържи нито една от емоциите си, нито една от мислите си.

Сега изпитваше много по-различни чувства от онези в Крал-

ския съвет, когато не знаеше как да изрази мислите си. Този

път мислите ѝ бяха в ред, но тя просто бе забравила какво

иска да каже. Тук нямаше за какво да мисли. Беше изпаднала в

пълна духовна безизходица.

– Разбираш ли? – попита я доктор Оленски. Лиса подозира-

ше, че лекарката вече ѝ бе задала този въпрос. – Това е извън

нашия контрол. Лекарствата повече не ти действат.

– Повярвай ми, ние не искаме да се самонараниш. Но сега

и други са изложени на риск... е, ти можеш да разбереш защо

предприемаме това действие. – Този път заговори Диърдри.

Винаги я бях възприемала като самодоволна личност, особено

защото терапевтичният ѝ метод включваше най-вече отгова-

рянето на въпроси с въпроси. Но сега в нея не се долавяше

дори следа от увъртане. Днес Диърдри беше съвсем сериозна.

Нито една от думите им нямаше смисъл за Лиса, но споме-

наването на самонараняването пробуди нещо в нея. Сведе очи

към ръцете си. Те бяха голи... и обезобразени от разрези. Раз-

резите, които си правеше, когато повече не можеше да издър-

жа на напрежението, породено от магията на духа. За нея това

беше единственият отдушник на напрежението, ужасяващ