Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
теб. Беше сама и в гората, но онова преживяване въобще не
можеше да се сравнява с това. Това не можеше да се сравнява
с нищо.
Като се огледа, тя си пожела да легне в моя гроб и да сло-
жи край на мъките си. Но... почакай. Тя действително можеше
да сложи край на всичко. Кажи само „Стоп“, ѝ беше казала
старицата. Това бе всичко, което се изискваше, за да прекрати
292
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
тази болка. Но нали това бе сън, създаден от магията на духа?
Наистина изглеждаше по-реалистичен и по-всепоглъщащ от
всичко, с което някога се бе сблъсквала, но накрая ще се съ-
буди и сънят ще свърши. Само една дума и това щеше да се
превърне в избледняващ кошмар.
Загледана в безлюдния кралски двор, тя едва не изрече ду-
мата. Но... искаше ли да сложи край? Беше се заклела да се
пребори с тези изпитания. Ще се предаде ли заради един сън?
Сън, че е останала съвсем сама? Беше толкова тъжно, но вле-
деняващата истина отново я порази: аз никога не съм била
сама. Не знаеше дали би могла да се справя сама, но после
осъз на, че ако не беше сън – защото, мили Боже, толкова ре-
ално ѝ се струваше, – в истинския живот нямаше магическата
дума „Стоп“. Ако не можеше да преодолее самотата на сън,
тогава никога нямаше да се справи с нея, докато е будна. И
колкото и да я изплаши това, тя реши да не отстъпва. Нещо я
подтикна да закрачи към мъглата и тя тръгна... сама.
Очакваше мъглата да я отведе в градината край църквата.
Но вместо това светът наоколо отново се промени и тя се озо-
ва на заседание на Кралския съвет, което не беше затворено
за посетители, затова имаше доста морои като наблюдатели.
Но за разлика от друг път, сега Лиса не седеше сред зрители-
те, а край масата на Кралския съвет, заобиколена от трина-
десет стола. Тя седеше на мястото на фамилията Драгомир.
Средният стол, принадлежащ на монарха, беше зает от Ариа-
на Шелски. Определено е сън, подсказа ѝ някаква рационална
част от мозъка ѝ. Тя си бе извоювала място в съвета, а Ариана
бе спечелила трона. Прекалено хубаво, за да е истина.
Както винаги, в Кралския съвет се водеше разгорещен де-
бат. Позната бе и темата на разискванията – законът за въз-
растта. Някои от членовете на съвета възразяваха с довода, че
това решение е неморално. Други припомняха, че заплахата
от стригоите е прекалено голяма. Отчайващите времена изис-
кват отчаяни действия, повтаряха те.
Ариана погледна нататък през масата към Лиса.
– Какво мисли фамилията Драгомир? – Сега Ариана не беше
толкова любезна, както преди в микробуса, нито толкова враж-
дебна, както беше Татяна. Ариана си оставаше неутрална, като
293
р и ш е л м и й д
кралица, ръководеща съвета и събираща информацията, която ѝ
бе необходима. Всички погледи в залата се насочиха към Лиса.
Неизвестно защо, но от главата ѝ се изпариха всички смис-
лени идеи. Езикът ѝ надебеля в устата. Какво мислеше тя?
Какво бе мнението ѝ за закона за възрастта? Отчаяно се опит-
ваше да измисли някакъв отговор.
– Аз... аз мисля, че е лош.
Лий Шелски, който би трябвало да е заел мястото на фами-
лията в съвета, след като Ариана бе станала кралица, изсумтя
недоволно.
– Можете ли да поясните, принцесо?
Лиса преглътна.
– Снижаването на възрастта на пазителите не е разумен
начин да се защитим. Ние се нуждаем от... нуждаем се от обу-
чение, за да можем сами да се отбраняваме.
Думите ѝ бяха посрещнати с още повече презрение и из-
ненада.
– И ще ни поясните ли – намеси се Хауард Зеклос – как
планирате да стане това? Какво е предложението ви? Задъл-
жително обучение за всички възрасти? Да въведем програма
в училищата?
Лиса отново затърси трескаво нужните ѝ думи. Какъв беше
планът? Двете с Таша толкова пъти го бяха обсъждали, дока-
то обмисляха стратегиите за всяка стъпка от внедряването на
обучението. На практика Таша беше набила тези подробности
в главата ѝ с надеждата, че гласът на Лиса може да бъде чут.
И ето я сега тук, представяща своята фамилия в Кралския съ-
вет, с шанс да промени статуквото и така да подобри живота
на мороите. Всичко, което в момента се искаше от нея, бе да
обясни позицията си. Толкова много разчитаха на нея, толкова
много очакваха да чуят думите, които така страстно бе повта-
ряла мислено досега. Но къде се дянаха? Защо не можеше да