Чародейката

няколко минути, за да събудят Стария паяк. За разлика от тях обаче, той не бе чак

толкова убеден в ползата от паяка. В битка между паяк и краб Черния ястреб би

заложил на краба, който имаше твърда черупка и големи щипки, а не на косматия и

мек паяк.

Видя как Били се раздвижи и веднага разбра, че нещо не е наред.

– Моля те, Били, не прави глупости – прошепна той.

Били пристъпи точно пред гигантския краб.

– Като тази – промърмори Черния ястреб. Изправи се бързо, забравил за

всякаква потайност, и се втурна към приятеля си с томахавка в едната ръка и

копие в другата.

Били Хлапето въртеше импровизираното ласо и кожата свистеше и плющеше във

въздуха. Той пристъпи по-близо до гигантския краб.

– Крака, Били! Улови крака! Дръпни крака!

Но Черния ястреб знаеше, че Били няма да улови крака.

Очите на Каркина бяха вперени право напред, а Били бе само метър и

седемдесет. Крабът бе толкова висок, че изобщо не го забеляза. Черния ястреб

зърна Шолотъл върху чудовището точно в мига, когато Шолотъл забеляза Били.

– О, Били – рече отчаяно Черния ястреб.

Шолотъл удари краба по главата, в опит да го накара да погледне надолу, но

един от предните му крака се плъзна настрана и той се стовари под ъгъл на

земята, така че огромните му очи и зейналите му челюсти се озоваха точно пред

Били. Безсмъртният пренебрегна чудовището пред себе си. Беше се съсредоточил

върху Древния на гърба му. Завъртя ласото още веднъж и го метна.

– Изстрел... – извика Били.

Ласото падна точно върху Шолотъл, нахлузи се на кучешката му глава и се

заплете в ребрата му.

– И гооол!

Били заби петите на ботушите си в земята и дръпна силно. Древният изквича и

изхвръкна от гърба на Каркина.

Гигантският краб зърна някакво движение и огромната му дясна щипка се вдигна,

отвори се и се затвори, улавяйки Древния във въздуха. Ако беше нормален човек,

щеше да го прещипе надве, но чудовището улови Древния около кръста, където

нямаше плът, а само кокали, които се побираха в пролуките между щипките.

Побеснял, Шолотъл запищя, настоявайки да го пуснат. Заудря и зарита

създанието, и Каркинът отвори щипката си. Древният се стовари на земята с

тракане на кости.

Освен това щипката бе прерязала ласото. Били се опита да запази равновесие,

но залитна и падна. Останките от въжето се омотаха около него като гърчеща се

змия.

Взорът на гигантския краб проследи движението на въжето, видя го как пада

върху борещия се безсмъртен и щракна към него с огромната си щипка. Били се

претърколи настрана и щипката изстърга по земята.

– Не уцели! – изсмя се той.

А после Каркинът прониза безсмъртния в гърдите с тънкия си брониран преден

крак, приковавайки го към камъните.

Черния ястреб нададе свиреп боен вик и се метна към чудовището. Томахавката

му отскочи със стържене от крака на Каркина, затова той се зае да го мушка с