Чародейката

индианецът се замята и заизвива, за да се освободи. Платът се скъса, но крабът

замахна с крака си настрана и Черния ястреб полетя над стената. Миг по-късно се

чу плясък, когато падна в морето.

А всички знаеха, че във водата чакат нереидите.

Гигантският краб се нахвърли отново върху топката кал и продължи да я къса.

Фламел мяташе по него копия от зелена светлина, а Пернел го обливаше с лед и

огън, но без никакъв резултат.

– Трябва да събудите Стария паяк! – извика Марс.

Никола се хвърли в черупката. Каркинът бе разкъсал външния слой предпазна

кал, разкривайки втора кална топка вътре. Тази тънка кора покриваше огромното

космато тяло на Ареоп-Енап, Стария паяк.

– Събуди се, събуди се, събуди се! – Фламел заблъска с ръце по черупката,

оставяйки бледозелени вдлъбнатини върху покритието от втвърдена слюнка. –

Нищо не става – каза той отчаяно. Беше видял с каква лекота крабът проби

външната обвивка; нямаше да му е трудно да строши вътрешната.

А после аурата на Марс запламтя ярко, изпълвайки порутената сграда с алена

светлина, и въздухът се насити с вонята на изгоряло месо.

Каркинът се поколеба. Огромните му щипки потрепериха.

– Помириши това – извика Марс. – Това искаш, нали? – Древният засия още по-

ярко, тялото му се покри с кървавочервена броня, а на главата му изникна метален

шлем, превръщайки го в свирепия воин от легендите. Лепкави струи светлина

потекоха от тялото му. Устата на Каркина заработи бясно, опитвайки се да вкуси

енергията.

Марс сведе меча си, а после го прибра в ножницата. Отиде до създанието.

– Ето ме, зверче. Помириши – това е миризмата на Древен. Искаш малко, нали?

Е, ето ме.

– Марс, не! – извика Фламел.

– Марс, трябва да спреш! – извика Пернел. – Спри веднага.

– Останала ми е малко аура – каза той. – Мога да го отдалеча оттук. – Тръгна

към вратата и крабът проследи движението му с огромните си лъскави очи.

– Не, Марс, не можеш – прошепна Пернел, осъзнавайки какво става.

Миризмата на Древния се бе променила, бе станала горчиво-кисела и макар че от

плътта му все още се излъчваше аура, тя трепкаше лудо. Крабът се заклатушка

подир него, следвайки силната миризма.

– Ела да вкусиш от аурата на Марс Ултор, който беше също Арес и Нергал, и

още дузина други имена. – Марс се съсредоточи и аурата му запламтя по-високо,

по-ярко, по-силно. – Но преди да стана Нергал, бях Уицилопочтли, бях Защитника

на човечеството. Това е името, с което винаги ще се гордея най-много.

А после аурата му угасна.

Марс се завъртя рязко и се втурна през празния вход. Едва успя да мине през

него, преди да се разпадне на фин бял прах. След като аурата бе изразходвала

цялата му енергия, се бе подхранила от плътта му.

Никола Фламел опря глава в черупката, предпазваща Ареоп-Енап. Бяха загубили.

Още една стена се натроши на парчета, докато Каркинът събаряше каквото бе