Чародейката

със същата смаяна физиономия.

Цагаглалал чуваше пред себе си трясък на оръжия, звън на метал по метал,

глухи удари на дърво по плът, съскането на Спартите и сумтенето на двамата

мъже. Изскочи от мъглата и видя Древният и безсмъртният да стоят, опрели

гърбове, срещу почти десетократно превъзхождащ ги противник. Бронята на

Древния пламтеше в червено, но светлината бързо помръкваше, а безсмъртният

бе обвит в трепкащи тънки нишки от синята си аура. И двамата бяха тежкоранени,

но половин дузина създания лежаха неподвижно в краката им.

Внезапно, по някаква нечута команда, всички Спарти се хвърлиха напред,

размахвайки копията и мечовете си.

Цагаглалал видя как Нитен падна под дузина удари. Прометей отстъпи, за да

застане над тялото на безсмъртния и да го брани. Мечът му представляваше

размазано петно, но Спартите бяха твърде много, а и прекалено бързи. Прометей

падна, намушкан в гърба от онези, които се страхуваха да го срещнат лице в лице.

Тази, която наблюдава, изкрещя.

Звукът бе древен и първичен – груб вой, който не би трябвало да излиза от

човешко гърло. Но Цагаглалал не беше човек и никога не бе била. Звукът се вряза

в мъглата и прониза нощта, карайки всичко да замре. Спартите се обърнаха по

посока на воя и тръгнаха към фигурата в бяла керамична броня.

Въздухът изведнъж се изпълни с богатия, наситен аромат на жасмин.

– Стихийните магии – изръмжа Цагаглалал, събаряйки с удар едно от създанията,

без изобщо да го погледне. – Равни и еднакви. Никоя не е по-велика от останалите.

Вода...

Цял сегмент от моста се превърна в мръсна течност. Шестима от Спартите бяха

погълнати на мига, потънаха през втечнения мост, за да полетят към морето далеч

долу.

– Въздух...

Друга част от моста се изпари. Три от създанията едва имаха време да изпищят,

преди също да изчезнат във внезапно зейналата бездна напът към безмилостните

води на залива.

– Огън...

Един двуметров отрязък от металната структура засия, нажежен до бяло. Трима

нещастни воини бяха овъглени за миг.

Оставаха само шепа Спарти. Съскайки нервно, те отстъпиха от дребната жена в

бяло.

– И Земя.

Онази част от моста, където стояха Спартите, се превърна в плаващи пясъци.

Воините нямаха време дори да изпищят, преди да бъдат погълнати. После пясъкът

моментално се втвърди и върху накъдрената повърхност останаха само смътните

очертания на телата им.

Цагаглалал изтупа ръце. Безцеремонно разхвърля настрана труповете на убитите

гущери, за да стигне до двамата мъже, и коленичи край тях.

– Знаете ли – каза тя, – по-рано днес разказвах на Софи, че никоя магия не е по-

велика от другите. Всички са еднакви и равни... – Тя млъкна. Никой от двамата не

помръдваше. – О, не – прошепна Цагаглалал.

Когато издърпа настрана и последния Спарт, откри, че телата им са осеяни с

рани. Бронята на Прометей бе съсипана, а черният костюм на Нитен висеше на