Чародейката

Изида и Озирис стояха сепнати пред виманата си. Спогледаха се, а после се

обърнаха към близнаците.

– Не бива да говорите по този начин с родителите си... – започна Изида.

– Права си – прекъсна я Софи. – Но вие не сте нашите родители, нали?

Изида и Озирис не казаха нищо, но върху лицата им настъпи лека промяна. Под

очите им се появиха сенки; на бузите им изби руменина.

– Знаете, че нося у себе си спомените на Вещицата от Ендор – каза Софи,

свивайки ръце в юмруци. Обгърна ги сребрист дим и вечерният бриз разнесе

аромата на ванилия. – Тя никога не ви е харесвала.

– Тя беше... – протестира Изида.

– Тя е прекарала векове, опитвайки се да разбере кои точно сте вие – продължи

Софи. – Не вярвала, че сте Древни. И знаела, че не сте Велики древни или

Архонти. – Докато говореше, в ума £ танцуваха образи, откъслеци от

преживяванията на Вещицата. Софи ахна, когато образите станаха по-ясни и

отчетливи. – Така и не е успяла да разбере съвсем. Но е била близо. А когато е

започнала да подозира какви може да сте, се е заела да унищожи хилядолетия от

древно знание. Само за да не попадне то в ръцете ви.

Пирамидата потрепери силно с глух тътен.

– Вещицата беше, е и ще си остане глупачка – рече кисело Изида. – И ти също си

глупачка, задето я слушаш и £ вярваш.

Озирис отиде до ръба на покрива и погледна надолу. Неуморните анпу се

приближаваха бързо.

– Още не е твърде късно – каза той.

– Твърде късно за какво? – Джош разпери ръце. – Огледайте се. С Древните е

свършено. Хората на Дану Талис се вдигнаха на бунт.

– Е, и? Вие можете да ги унищожите с една дума – отвърна Озирис.

Изида погледна Софи.

– Имате ли някаква представа каква сила притежавате?

– Не – отвърна искрено Джош. – А вие?

Озирис премигна насреща му и в този момент Джош разбра, че нямат.

Нов гърч разтресе пирамидата и вдясно от тях вулканът Хуракан забълва черен

дим. Яркочервени искри полетяха към притъмняващото небе като фойерверки.

– Вие не сте нашите родители, нали? – попита Софи.

– Отгледахме ви като свои деца – рече Изида.

Отдолу се разнесе ужасен шум, когато анпу нададоха бойния си вик и се хвърлиха

срещу шестимата, бранещи върха на пирамидата.

– Не ви питах за това – сопна се Софи. – Вие наши родители ли сте?

– Не – каза Изида, без да може да прикрие гнусливото свиване на устните си. – Не

сме вашите родители.

Близнаците се спогледаха. Макар вече да го бяха предполагали, това все пак ги

потресе.

– Толкова по-добре – каза Джош с треперлив глас. – Не мисля, че искаме да

имаме родители като вас.

Лицето на Софи бе застинало в бяла маска и изглеждаше мъртвешко на фона на

сребърната £ броня. Спомените за това, как Вещицата бе търсила истината,

започнаха да се сглобяват.

– А Софи и аз... роднини ли сме? – зададе Джош въпроса, чийто отговор

всъщност не искаше да знае.

Изида и Озирис мълчаха, взирайки се в тях с насмешка.