Чародейката

по-добри родители, отколкото щяха да са истинските ви родители. Знаете ли каква

е средната продължителност на живота на новородено неандерталче или на дете

от ледените руски степи? Ние може да не сме биологичните ви родители, но ви

дадохме живот.

– За което ни дължите благодарност и уважение – добави Изида.

– Нищо не ви дължим! – каза Софи.

Почти точно под себе си можеха да чуят звъна на оръжия, воя на анпу и

съскането на котките.

Разтреперан от ярост и страх, обзет от силно гадене и ужасно главоболие, което

почти го заслепяваше, Джош обърна гръб на Изида и Озирис и отиде до края на

покрива. Не можеше да ги гледа повече. Дланите му се разтваряха и свиваха

конвулсивно, докато се мъчеше да възприеме ужасното признание.

Точно под себе си видя Паламед и Уилям Шекспир. Барда размахваше ръце,

създавайки от въздуха змии и гущери, и се смееше, докато те се сипеха върху

събраните долу зверове и ги изтласкваха назад.

Джош видя как един анпу надигна дълго, подобно на пушка, оръжие, и стреля.

Шекспир падна, без да издаде и звук, и жилещите гущери и гърчещите се змии

изчезнаха моментално. Нападателите се втурнаха напред и един орел с лъвска

глава се стрелна от тълпата, за да клъвне падналия безсмъртен. Паламед го

сграбчи и го задържа на разстояние в протегнатите си ръце; после го запокити в

морето от зверове долу. Но анпу се приближаваха.

Джош отметна глава и изкрещя от страх и безсилие. Притисна палец към дланта

си, задействайки Огнената магия, на която го бе научил Прометей, и прати надолу

по стъпалата струя от пламъци. Тя се запени и разплиска, помитайки чудовищата.

Той тръгна със залитане надясно, където Сен Жермен с мрачна физиономия

вадеше огнени кълба от въздуха и ги мяташе сред гъмжилото от свирепи твари.

Златните стъпала се топяха.

С все още пламтящи длани Джош погледна надолу към Прометей и Цагаглалал:

Древната стоеше изпъната и неподвижна, протегнала ръце, докато студен бял огън

се стичаше по стълбите като вода.

Най-сетне Джош стигна до източната страна на пирамидата и Жана.

Разкъсаната £ броня пламтеше като сребърна факла, заслепявайки зверовете,

които виеха, зъбеха се и бръщолевеха в полумрака. Беше заобиколена от всички

страни от чакалоглави анпу; някои се прокрадваха откъм гърба £. Джош вдигна

ръка, за да сътвори копие от пламък, но се спря – създанията бяха твърде близо.

Огънят щеше да обхване и Жана.

А после в нощния въздух изникна фигура.

Фигура, която се спускаше надолу на един планер.

Светлината от пламтящата броня на Жана огря бяло лице, яркочервена коса и

свирепи вампирски зъби.

Джош видя как Скатах се откачи от планера в последния момент и падна с

радостен крясък сред стреснатите анпу. Опря гръб в този на Жана и оръжията £

затанцуваха с невероятна скорост. Зверовете падаха на вълни.

Но други продължаваха да се катерят по пирамидата от всички страни.