Чародейката

Франциско, Цагаглалал смяташе, че може да е открила тази причина.

Силна горещина потече през тялото £, премина по ръцете и стигна до дланите £,

които бяха свити в шепи в скута £, лявата върху дясната. Пръстите £ засияха,

връхчетата им запламтяха в червено, после в жълто и накрая в нажежено бяло.

Ноктите £ се разтопиха и рядка желатиноподобна течност закапа от пръстите в

дланите £.

Ароматът на жасмин вече бе изчезнал, заменен от силната, натрапчива миризма

на анасон.

Цагаглалал сведе поглед. В шепата £ трептеше локвичка кървавочервена аура.

Безкрайно внимателно тя я надигна... а после спря. Количеството не стигаше. Беше

използвала твърде голяма част от аурата си по-рано, за да се подмлади; оставаше

£ аура само за един.

Но кой?

Цагаглалал премести поглед от Нитен към Прометей, а после го върна на

безсмъртния. Харесваше го. Беше тих и скромен, и въпреки това тя знаеше, че се

слави като велик воин и мъж на честта. Беше забележителен човек: бе влязъл в

битка със Спартите, знаейки, че вероятно няма да се върне. Беше готов да

пожертва живота си, за да спаси града. Заслужаваше да живее.

Цагаглалал погледна надясно: Прометей беше Древен. Без съмнение в

предстоящата битка неговите сили щяха да са по-полезни. И което бе по-важно,

Прометей в много отношения бе неин баща. Аурата му я бе дарила с живот и сега

бе редно тя да му върне този дар.

Цагаглалал премигна и изведнъж усети сълзи върху лицето си, а светът се

разпадна на дъгоцветни късчета. Досега беше плакала само веднъж – когато Дану

Талис потъна и тя загуби съпруга си.

– Съжалявам, Нитен – прошепна тя и изля кървавочервената течност в гърлото

на Прометей.

Резултатът бе мигновен.

Аурата на Древния запламтя в яркочервено около тялото му. Той потрепери,

закашля се и зелените му очи се отвориха рязко.

– Здравей, татко.

Прометей посегна и докосна лицето на Цагаглалал.

– Същата си, каквато те помня – прошепна той. – Същата, каквато те видях за

първи път, млада и красива. Какво стана със Спартите?

– Мъртви са. Всичките.

– А Нитен?

Тя наведе глава.

– Можех да спася само един.

Прометей опита да се надигне до седнало положение. Тя го хвана за ръката и му

помогна.

– Цагаглалал, какво си направила?

– Отплатих ти се за дара, който получих от теб много отдавна. Ти ме оживи и сега

аз те върнах към живота.

Той се обърна да я погледне.

– Да, но на каква цена за теб?

Още докато го изричаше, лицето £ започна да се състарява, по кожата £ се

появиха бръчки. Кичур бяла коса падна на земята между тях.

– Мисля, че ми е било писано да направя това – каза тя.

– Без моята аура ти няма да можеш да подновяваш плътта си. Сега ще се

състаряваш като обикновен човек и скоро ще умреш.

– Всичко си има цена – каза Цагаглалал. – А аз съм готова да платя тази. Струва

ми се малка за трупания в продължение на безброй животи опит.

Прометей се обърна да погледне към неподвижната фигура на Нитен.