Чародейката

равновесието му би трябвало да е нарушено, защото задните му крака ще са по-

ниско от предните. Ако успееш да уловиш някой крак, би могъл да го изтеглиш

назад. – Меднокожият мъж носеше две копия, привързани към гърба му. Свали ги и

подаде едното на Били. – Ако ти се открие шанс, използвай го. И, Били – добави

той, – помни, че наоколо има и други създания. Гледай да не те издебнат и да си

гризнат от теб. Не се прави на изобретателен. И не върши глупости.

– Макиавели каза същото. Голяма вяра имате в мен, няма що!

– Никой от нас не иска да те загубим. Просто бъди внимателен, Били.

– Внимателен е второто ми име.

Черния ястреб извъртя очи.

– Ти ми каза, че е Хенри.

С помощта на върховете за копия Никола, Пернел и Макиавели бяха изрязали

голям отвор в черупката, обгръщаща Ареоп-Енап. На някои места калта бе дебела

няколко стъпки и нашарена с трупчетата на част от милионите мухи, които бяха

отровили създанието по-рано тази седмица.

Пернел пъхна глава в дупката, но бързо я извади обратно с насълзени очи.

– Смърди – изпъшка тя. Извърна се и вдиша дълбоко, а после използва аурата

си, за да възпламени върха на показалеца си. Пъхна ръка в отвора и загледа как

пламъкът танцува, поглъщайки зловонните газове. Никола я хвана за колана и тя

пак мушна глава вътре, за да огледа. Когато се отдръпна, очите £ блестяха от

въодушевление.

– Видях Ареоп-Енап.

– Жив ли е?

– Трудно е да се каже. Но ми изглежда здрав; ужасните мехури и рани са

изчезнали от плътта му.

– Значи трябва просто да го събудим – каза Никола. Погледна към италианеца. –

Имаш ли някаква представа как се буди Древен, потънал в летаргичен сън?

Макиавели поклати глава.

– Марс, ами ти? Да ни посъветваш нещо?

– Да. Не го правете.

Вегетарианец, реши Били. Когато тази патърдия свършеше, щеше да стане

вегетарианец. Даже строг вегетарианец. Нищо –което лази, ходи, пълзи или плува –

нямаше да влезе повече в устата му. И най-вече нищо с крака. Целият Алкатраз бе

осеян с чудовища – или по-точно с части от чудовища. Никое от тях не беше живо,

а някои от тях дори не можеше да разпознае.

Били бе виждал резултатите от масови избивания на бизони, беше бродил по

полесражения и бе ставал свидетел на последиците от всякакви природни

бедствия, но нищо не би могло да го подготви за касапницата, която виждаше сега.

Никога не се бе съмнявал, че пускането на чудовищата в града ще е грешка. Но

като гледаше какво са си причинили едно на друго, направо потръпваше от

мисълта какво биха причинили на хората. Броят на жертвите щеше да е огромен.

Американският безсмъртен опря гръб в стената на административната сграда и се

съсредоточи върху дишането си. Положителното в цялата работа, осъзна той, бе,

че след като създанията се избиваха взаимно, за него и Черния ястреб оставаха

по-малко, с които да се справят.

Усети наситения солен дъх на морето, точно когато чу дращенето на щипки по